Днес най-старата дясна партия СДС празнува 31-ия си рожден ден. На 7 декември 1989 г. в мазето на Института по социология към БАН бе създаден Съюзът на демократичните сили (СДС), а неин председател стана някогашният президент и една от най-ярките политически фигури в новата ни история - д-р Желю Желев.

Раждането на синята идея даде надежда на милиони българи за край на тоталитарната система, свобода и по-добро бъдеще. За съжаление, това не се случи докрай и на мястото на големите очаквания се настани голямото разочарование, защото мнозина от биещите се в гърдите като демократи, се оказаха част от репресивната машина на Държавна сигурност.

И въпреки всичко, общественици, политици и интелектуалци са категорични и днес, че СДС изпълни историческа мисия - събори комунистическата система в България. 

"СДС във всичките му превъплъщения изпълни своята мисия. А тя беше разрушаване на комунистическата система разрушаването на този ред, унищожаването на страха от тоталитарната власт и нейните репресивни органи, включително тази свръхцентрализация, която съществуваше от страна на ЦК на БКП. Знаете, че  фигурите на Политбюро бяха недосегаеми, бяха като някакви Буди, божества", заяви пред Lupa.bg един от създателите на Съюза проф. Михаил Неделчев.

СДС успя да представи своите позиции и успя да реформира обществото. Могат да са много критичните оценки  и преценки. Аз самият също имам редица критични гледища, но ще кажа най-важното – ние живеем друг живот и в някакъв много голям мисъл, в чисто политически план, това се дължи на СДС, добави литераторът.

Учредители на СДС са: Клубът за гласност и демокрация, сдружението „Екогласност”, независимата федерация на труда „Подкрепа”, независимото дружество за правата на човека, комитетът за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, клубът на незаконно репресираните след 1945 г., независимото студентско дружество, движението „Гражданска инициатива”, възстановените стари политически партии БРСДП (о) и БЗНС „Никола Петков”. Малко по-късно към СДС се присъединиха възстановените Радикалдемократическа партия (РДП) и Демократическа партия (ДП), както и новосформираните Зелена партия, Нова социалдемократическа партия (НСДП) и Обединеният демократичен център (ОДЦ).

Първата победа на синята партия бе извоюваният президентски пост на Желю Желев въпреки загубата на изборите срещу БСП.

На изборите през есента на 1991 г. СДС печели със 110 народни представители срещу 106 на БСП от всичко 240. Сините успяха да съставят правителство на малцинството с подкрепата на ДПС на Ахмед Доган, което разполагаше с 24 народни представители.

Въпреки огромните политически трудности и напрегнатата обстановка вътре в СДС, дясноцентристкото правителство на Филип Димитров (8.11.1991-30.12.1992) стартира изключително амбициозно и с подкрепата на парламентарното мнозинство на СДС и ДПС направи твърде важни положителни стъпки в икономическата и политическата област, както и в международната дейност.  

На 24 септември 1992 г. Стефан Савов бе свален от председателския пост в парламента, а през 1994-та и изгонен от СДС. През лятото на бурната 1992 г., след прочутата президентска пресконференция „Боянските ливади” на 30 август,  започна и жестокият конфликт между президента Желев и СДС, продължил и през цялата 1993 г. и придобил зловещи и уродливи форми.

Всичко това, съчетано със сериозни конфликти на интереси в правителството и парламентарната група и традиционното за СДС неумение да работи с партньори, в случая тези от ДПС, доведе в крайна сметка до (само)свалянето на правителството на СДС в края на 1992 г. За много кратко време СДС успя да загуби властта, а страната като цяло - надеждите за един бърз и ефективен преход и най-вече международния си авторитет.

След катастрофалната загуба на парламентарните избори през 1994 г. и избора на Иван Костов за председател трансформирането на СДС в единна политическа партия продължи вече с ускорен ход и приключи на деветата национална конференция на 15-16 февруари 1997-а. 4 месеца преди това кандидатът на СДС Петър Стоянов спечели президентските избори, което отвори вратите на сините към цялата власт в държавата. 

Новата синя партия СДС бе съдебно регистрирана на 28 февруари същата година, с което партиите вътре в СДС на практика прекратиха съществуването си. Междувременно Костов и партията бяха успели да оглавят всенародните протести, довели до падането на правителството на БСП и Жан Виденов. През юни 1997 г. доминираната от СДС коалиция ОДС спечели с огромно мнозинство изборите, а Иван Костов като премиер изкара пълен четиригодишен мандат, през който бе извършена приватизацията.

Най-тежкият удар за партията,  който беляза нейния разпад бе загубата на изборите през юни 2001-а от новосъздаденото НДСВ на Симеон Сакскобургготски. Лидерът Иван Костов си тръгна от СДС, направи партията си ДСБ и дори бившият президент Петър Стоянов не успя да върне синята партия в първите редици на политиката. Мнозина и до днес сочат бившия премиер като виновник за разцепването, а после и стопяването на СДС до малка партия.