Цецка Цачева, председател на НС от ГЕРБ: След първата година на управлението ни ще мислим за Велико Народно събрание
Цецка Цачева Данговска завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, От 1992 работи като адвокат в плевенската адвокатска колегия. През 2007-а е кандидат за кмет на Плевен от ГЕРБ. На парламентарните избори през 2009 е водач на пропорционалната листа и мажоритарен кандидат на ГЕРБ за 15-ти многомандатен избирателен район в Плевен. Печели мажоритарния вот с убедителна преднина пред бившия министър на вътрешните работи Румен Петков. Избрана е за председател на 41-то Народно събрание на 14 юли 2009 г. Цачева е първата жена председател на парламента в историята на България.
- Г-жо Цачева, от опозицията ви обвиниха, че осигурявайки пълно мнозинство на ГЕРБ в комисиите, налагате диктатура. Как ще отговорите на тези обвинения?
- Начинът, по който бяха структурирани комисиите, се случи с обсъждане между представители на всички парламентарни групи. Числеността на отделните комисии е взаимствана от парламентарната практика на предходни народни събрания. На първата среща нямаше никакви спорове. На следващата сутрин обаче от Коалиция за България и ДПС изявиха претенции, които надминават всякакви очаквания за парламентаризъм. В крайна сметка постигнахме консенсус. И не е вярно това, че ГЕРБ доминира в комисиите. Там, където са четно число, ГЕРБ има половината от членовете - 50% обаче не е мнозинство, защото ако няма подкрепа на дадено предложение от народен представител на останалите парламентарни групи, подобно решение не би могло да бъде взето в комисията. Странно е поведението на ДПС и Коалиция за България. Макар и да сме нови лица в политиката, ние имаме спомен от предходни парламенти, запознати сме със стенограмите им. Имало е периоди, в които опозицията изобщо не е получавала председателски места във водещи комисии. А ние сме толерантни и отстъпихме такива. Освен това българските избиратели са тези, които гласуваха за нас – те определиха колко хора трябва да има ГЕРБ в комисиите.
- На какъв принцип разпределихте председателските места?
- Търсихме консенсус.
- Казвате „консенсус“, но със сигурност е имало търкания и апетити на опозицията – коя комисия се оказа най-спорна?
- Те заявиха кои са техните специалисти, къде биха могли да бъдат най-полезни в работата на НС. Следвали сме принципа на експертност. Ето, виждате, социалната политика, която като говорене е запазена марка на Коалиция за България – друг е въпросът дали съдържанието на политиката, която имахме възможност да видим по време на тяхното съуправление с тройната коалиция бе социално - ние я отстъпихме на г-жа Емилия Масларова. От БСП казаха, че тя е човекът, който има опит и трябва да оглави тази комисия, и ние се съгласихме.
- А как стана така, че „Атака“ оглави комисията по образованието?
- Според вас коя трябваше да бъде комисията, която да предоставим на тях? Заявиха, че имат водещи специалисти – и след разпределението преценихме, че кандидатурата на юриста Огнян Стоичков е подходяща.
- Лидерът на ДПС Ахмед Доган изрази съмнение, че парламентът ще е инструмент и функция на Министерския съвет. Мислите ли, че мнозинството ще има волята при несъгласие с решение или законопроект на МС да ги отхвърля?
- Сега разбирам за тези думи на Ахмед Доган. Странно ми е откъде черпи подобен извод. Той няма пряко впечатление от работата на парламента. До момента е присъствал на две пленарни заседания и да твърди нещо, без да се разполага с фактите, е несъстоятелно. Двете власти са независими една от друга по конституция. Народното събрание и правителството трябва да работят в унисон,заедно с президентството; защото при разнобой между властите резултатите не са добри за нито една институция. Не знам какво ще се случи занапред и дали ще бъдем изправени пред момент, в който НС, в частност първата политическа сила ГЕРБ, ще бъде несъгласно със законопроект, внесен с инициатор МС. Но за мен тази хипотеза е нереалистична на този етап – защото нашето желание е преди да се стигне в пленарна зала, комисиите да са тези, които да разгледат даден законопроект – съвместно, експертно, с колегите юристи и специалисти в МС. Мисля, че законопроектите ще бъдат така отработвани, че влизайки в пленарна зала, да не бъдем поставени пред необходимостта да не приемаме предложения, които са направени от правителството.
- От Синята коалиция започнаха да се съветват дали да подкрепят кабинета още в самото начало, РЗС е с 6-месечен толеранс на ГЕРБ, единствено „Атака“ ви дава безусловна подкрепа за момента. Опасявате ли се, че във важни моменти – например вот на доверие – тези петима депутати, необходими, за да имате мнозинство, ще се окажат ключови и ще ви липсват?
- Политиката не е математика. Решенията на НС не зависят от цифрата пет. Получихме категорична подкрепа, заявена от парламентарните групи на тези три политически сили в понеделник при избора на Министерски съвет и премиер. Всяка от тези сили има своите очаквания, но сме убедени, че в принципните неща, които искат българските граждани – за промяна на това, което показа като политика и дейност тройната коалиция, – посоката ни със Синята коалиция, РЗС и „Атака“ е обща. Но трябва да бъдем и реалисти – ще има непопулярни мерки, които трябва да бъдат взети.
- Какви?
- В сряда се проведе първото заседание на МС и бяха взети първите управленчески решения по отношение не отделните министерства. Този дефицит, който се очертава в бюджета от 2 ,5 млрд. лв., за които говори вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков, трябва отнякъде да бъде компенсиран.
Непопулярни мерки наричам заявката за съкращение в администрацията – това ще е болезнено за конкретни хора, за техните семейства и близки. Състоянието, в което заварваме държавата в момента, е тежко и вземаме непопулярни мерки с надеждата да се усети реален растеж на доходи, сигурността на личността и имуществото на гражданите.
- Как гледате на внесения законопроект на РЗС за свикване на ВНС и приемане на нова конституция?
- В управленската програма на ГЕРБ сме заявили категорично, че конституцията вече не отговаря на действителните обществени отношения двадесет години след началото на прехода. Свикване на ВНС обаче не е краткосрочен приоритет за нас – защото мислим, че преди това трябва да има други по-важни неща, които е необходимо да бъдат променени в законодателството. Велико Народно събрание ще има – но това ще се случи едва след първата година от управлението на ГЕРБ.
- Зам.-председателят на парламента Атанас Семов твърди, че трябва да се разширят правата на президента. От РЗС предполагат, че може да се стигне до референдум за това дали България да бъде парламентарна или президентска република. Какво е вашето мнение?
- Идеята за президентска република в момента не стои на дневен ред: не се обсъжда от парламентарната група на ГЕРБ, нито от премиера Бойко Борисов. Отдавна има становища в посока на президентска република, изказвани в частност и от господин Жельо Желев. Според мен обаче в тези първи месеци усилията ни трябва да бъдат насочени в по-прагматични сфери на дейност. Въпросът за това как трябва да бъде устроена една политическа система е много сериозен, трябва да се дискутира вътре в парламента, но когато му дойде времето.
- Два проекта спечелиха конкурс за нова сграда на парламента в началото на тази година. Осъществимо ли е до края на мандата на ГЕРБ депутатите да сменят сградата?
- Така се случи, че един от първите въпроси, който трябваше да обсъдя след избора ми за председател на НС, бе именно по повод този проведен конкурс. Те са два екипа, класирани на първо място, и един, класиран на второ. Този, който е класиран на второ обаче, в момента оспорва класацията. Аз потърсих експертно становище на главния архитект на София Петър Диков. От него научих, че е реалистично дори до края на този мандат на НС парламентът да има нова сграда. Самите разбирате обаче, че става дума за средства, които не са малко, и дали това ще бъде възможно, зависи преди всичко от бюджета и възможностите на държавата за този период. Освен това първо трябва да приключи процедурата по оспорване на този конкурс.
Интервюто взе: Райко Байчев
