ЕВРОПА БЕЗ ОТЕЧЕСТВА бил идеалът за ЕВРОСЪЮЗ на левия нео-либерал Сергей Станишев и то изразен от височайшата му позиция на най-големия началник в «системното политическо семейство» на Партията на европейските социалисти и демократи (PEC)… на фашизъм му намирисвала иначе тази тъй красива фраза: «»Европа на Отечествата», битуваща напоследък все по-осезаемо, като парола за радикални действия в съзнанието на все по-голяма част от отвратените от безумията на брюкселската партокрация европейски народи… какво невероятно концептуално сходство между лидера на евросоциалистите Станишев и оня глобален спекулативен търговец на т.н. «спонсорирана демокрация» и главен архитект на «Отвореното общество», художникът на “цветните революции”, другарят Сорос… понятията като «Отечество» и «национален суверенитет» били вече историческо минало, защото според най-личния евромомък на днешната кавърверсия на социалистическата идея: «историята било политика обърната към миналото»… до такова прозрение стигнал най-върлият европейски пропагандатор на Пакта за бежанците на ООН и прословутата Истанбулска конвенция… как да не се гордеем ние българите, че най-големият «Безотечественик» на Стария континент се оказа… нашенец!… Прочухме се!!! – както е модерно да се възклицава тия дни по нашата географска ширина, след като управляващата ни политическа сила провеси предизборния трансперант с невероятния за България слоган, под формата на «фалшивата новина», че: «ЕВРОПА НИ ЧУВА» – едно найстина съмнително откъм достоверност твърдение, защото това с «чуването» и най-вече «проглеждането» в условията на родния ни бит и душевност, по стар български обичай е доста дълъг исторически процес, понякога траещ с векове… няма да е зле обаче, да се напомни на «другаря» Станишев, че оная достопочтенна и твърде търпелива дама Историята не е «политически въжеиграч», не се издържа от партиен членски внос, не принадлежи на никое «политическо семейство» и функционира с лице обърнато към бъдещето, а не миналото… не правенето на политика, а грижливо и безпристрастно регистриране делата на политиците е една от важните задачи на мадам Историята… в този смисъл Историята твърде старателно отбелязва политиците в две основни категории: тези които са отдали ума и живота за Отечествата си и тези, които са ги предали!!!… колкото до аналогията между
Отечество и Фашизъм, преоблеченият в нео-либералните одежди топсоциалист Станишев би трябвало да бъде по-внимателен, защото именно Историята подсказва доста нелицеприятни случки и факти от началото на миналия век за интимната близост на Станишевото политическо евросемейство с родоначалника на фашизма (другарят Мусолини) и основоположникът на националсоциализма (партайгеносе Хитлер)… но ако в пишещият се в момента от брюкселската партокрация нов «тълковен речник на новия правоговор», по който ще се съизмерва политкоректността на новоевропееца, думата «Отечество» изобщо ще отсъства – това вече е доста по-сериозен въпрос, който наистина би довел до непоправими последици за европейските народи и то в най-кратко бъдеще…
