Когато през пролетта на 2015 г. бунтовниците превзеха провинция Идлиб в Северозападна Сирия, това изглеждаше като сигнал за началото на края на президента Башар Асад. Падането на Идлиб обаче може и да го е спасило. Опасявайки се да не загуби своя близък съюзник, руският президент Владимир Путин реши да се намеси. Месеци след завземането на Идлиб руските самолети започнаха да атакуват бунтовниците.
Влизането на Русия във войната се оказа повратна точка. Оттогава лоялните на Асад сили отблъснаха бунтовниците на всички фронтове, натиквайки ги във все по-смаляващи се парчета земя. През декември те обърнаха оръжията си към Идлиб, последната провинция под пълен бунтовнически контрол.
Известно изглеждаше време, че Идлиб, с население 2.6 млн., Може да избегне битките. Провинцията е доминирана от бунтовници, включително с свързаните "Ал Кайда" "Хаят Тахрир Шам" (HTS). Договореното през септември примирие между Турция, която подкрепя бунта, и съюзниците на режима Иран и Русия потуши насилието. Турция са собственост на носителите ПРЕЗ ОКТОМВРИ войски в провинцията Да наблюдават примирието, което изключваше HTS. Очакваше се да ги последва руска военна полиция. И двете страни се съгласиха да ограничат властта на свързаните с "Ал Кайда" сили.
40 20180120 MAM904
Като част от сделката Турция трябваше да принуди подкрепяните от нея части да предадат части от Идлиб на режима. В замяна Турция получи съгласието на Русия да установи бази около анклава Африн, управляван от кюрдите, които Анкара смята за терористи.
Сирийският режим и Русия обаче проявяват нарастващо недоволство от факта, че Турция не изпълнява своята част от сделката. Бойците на HTS отказват да напуснат Източен Идлиб. Затова през декември силите на Асад, с въздушна подкрепа от руснаците, настъпиха на изток около една жп линия, смалявайки анклава на бунтовниците. Режимът скоро може да си върне голяма авиобаза и да се насочи към превземането на стратегически път, свързващ най-големите сирийски градове.
Операцията може да прекрати сближаването между Турция и Русия и да хвърли съмнение върху способността на Москва да договори край на войната. Неотдавна двете страни се разбраха за създаване на зони за "деескалация" в които бунтовниците и силите на режима трябваше да прекратят сраженията. Споразумението трябваше да проправи пътя за мирни преговори под егидата на Русия.
След като силите на Асад влязоха в Идлиб обаче, Турция вече не е така доволна от руската визия за следвоенна Сирия. През декември президентът Реджеп Ердоган нарече Асад терорист, който няма роля в бъдеща Сирия, което е противно на руското мнение. Турският държавен глава косвено предупреждаваше, че може да се оттегли от мирните преговори, ако кюрдите бъдат допуснати до участие. След това вдигна залозите със съобщението за начало на сухопътна операция срещу Африн, където са базирани руски войски.
Това може да обърка руските планове за мирната конференция в Сочи в края на януари. Русия покани представители на различни кюрдски групи на преговорите, отлагани два пъти, но не и такива от кюрдските сили, контролиращи района около Африн, за да успокои опасенията на Турция.
Западните правителства и сирийските опозиционни лидери разглеждат конференцията в Сочи като опит на Русия да подкопае мирните преговори под егидата на ООН в Женева за съдбата на Асад, които не стигнаха доникъде. Колкото по-голяма обаче е територията, която той превзема, толкова по-малко ще е желанието му да преговаря за края на собственото си управление.
