Предстоящата кампания за президентските избори е странна дотолкова, доколкото е част от поредица кампании, при които всяка една от тях прави крачка напред по посока да няма кампания, коментира Арман Бабикян, цитиран от БГНЕС. Обяснението е, че се разчита на инструментален вот на твърдите ядра на партиите. Всичко това категорично облагодетелства ГЕРБ. Затова смисълът от кампания, смисълът от дебат, от излагане на аргументи и политически визии все повече отива на заден план. На преден план започват да стават важни контролът върху бюлетините, контролът върху протоколите, контролът върху кметовете, общинските дружества и предприятия, както и върху организираните партийни структури. Формите на контрол означават, че тези хора са на подчинение и работят при 120-те кмета на ГЕРБ, същото се отнася и за кметовете на БСП, и тези на ДПС. Тук включвам и използването на всякакъв властови ресурс, чрез който има обвързаност на битието и на работното място на тези хора със съответната партия или кмет. За същинската кампания има около 20 дни, които са абсолютно недостатъчни. Измисленият рефрен, който слушаме от месеци, че ГЕРБ не обявявал кандидат, защото не искал да дестабилизира институциите, а страната ни се намирала в деликатно положение, е комичен. По простата причина, че ако страната ни ще се дестабилизира от провеждането на демократичната процедура на изборите, то тогава имаме много особена форма на държавност. Такава плашлива и деликатна форма на държавност, която е склонна да се разпадне при всеки демократичен инструмент. Странните коалиции, които наблюдаваме, са по-скоро прегрупирания за предстоящи парламентарни избори, отколкото за постигане на сериозен резултат на президентските избори. За това са подозренията ми, а не за някаква странна любов, възникнала спонтанно, примерно между Валери Симеонов и Волен Сидеров. Такава всеки знае, че няма. А на въпроса: кой, защо и как уговори Пламен Орешарски да участва в президентските избори само той може да отговори. Признавам, че прогнози за посоката на действие на електората на ДПС не мога да дам. По-лесно е да ме попитате, кои ще бъдат новите 6 печеливши числа от тотото. Какво ще бъде поведението на ДПС и кого ще предпочетат на вота е въпрос за 1 млн. долара, както се казва. Отговорът, обаче, ще научим между първия и втория тур на предстоящите избори. Убеден съм, е ще има два тура, но не знам кои ще са двамата спорещи за победата. Не е ясно още. Защото на фона на кандидатурите, които сега са на терен, на практика вдясно виждаме една самота, тъй като единствената прононсирана евроатлантическа кандидатура, с ясен десен профил е тази на Трайчо Трайков. Докато издигнатата от ГЕРБ Цецка Цачева поставя под въпрос избора дали тя представлява десните идеи, макар и да произлиза от партията на Борисов. Тя носи и съмнението, че ще бъде потенциален държавен глава „под чехъл”. Внушение, което Бойко Борисов не се посвени да направи още при обявяване на кандидатурата й. Той смята, че не е справедливо и честно един кандидат на ГЕРБ, пък и на която и да е друга партия, на другия ден след изборите да се обяви за надпартиен. И подплати това изказване с удар срещу президента Плевнелиев, който се бил опитвал да се откъсне от родилната си връв, но така и не успял. Това е атака срещу надпартийния действащ президент и е много ясен намек какво се очаква от г-жа Цачева, тъй като нейните права и задължения почти бяха обрисувани от него като за номинирана за главен юрисконсулт на държавата. Мисля, че няма да бъдат скучни предстоящите избори. Дълбоко се надявам компроматите да не са най-интересното нещо преди и по време на този вот. По-добре е хората да чуят ясни отговори от кандидати, които могат да проведат определени политики, а не да са в ролята на официални представители на някой друг. Подставено лице за президент няма да бъде добра новина за България.