Периодът след британските избори е един от най-належащите проблеми в съзнанията на политиците от ЕС. Той идва известно време след нарушаване на вторите Мински споразумения за прекратяване на огъня в Украйна, но изпреварва внезапно излизане на Гърция от еврозоната. Изумително е, че предвид значението на изборите в четвъртък за бъдещето на Великобритания в ЕС, Европа не игра почти никаква роля в предизборните дебати.
Това, което мога да предскажа с известна степен на увереност е, че резултатът от тези избори дълбоко ще повлияе на бъдещото членство на Великобритания в ЕС. Проблемът е, че това въздействие трудно може да се изчисли, без значение кой ще победи. Излизането на Великобритания от ЕС е възможно при почти всеки изборен резултат.
Дейвид Камерън обеща референдум за оставане или излизане на Великобритания от ЕС през 2017 г. ако Консервативната партия спечели. Ако вместо това консерваторите съставят коалиция с по-проевропейски настроените либерални демократи, вероятността да има референдум става по-неясна. Това би зависило от изхода на коалиционни преговори, които още не са се състояли.
Лейбъристката партия като цяло е възприемана като по-проевропейска от Консервативната. Това е вярно, обаче е подвеждащо. Лейбъристите решиха също да не издигат ЕС като основна предизборна тема. От 83-те страници на предизборната им платформа ЕС заема малко повече от една страничка, на стр. 76.
Тази част представлява много странна компилация от изявления и предложения. Оставам с впечатлението, че аз отделям повече време да ги обобщя, отколкото им е трябвало на тях да ги напишат.
В краткия пасаж се иска едновременно по-малко бюджетни съкращения и по-голяма бюджетна дисциплина. Иска се "механизъм на червения картон", чрез който националните парламенти да могат да налагат вето на нормативни актове на ЕС. Общата цел е "ЕС да бъде променен в най-добрия интерес на Великобритания" и "да се защити националният ни интерес". Интересът на ЕС не се споменава - нещо, с което социалдемократическите партии от континентална Европа днес се ангажират. Лейбъристите естествено изключват влизане в еврозоната.
Ако човек чете това без да знае нищо за партията и историята й, може да стигне до извода, че има по-голямо припокриване между предизборната програма на Лейбъристката партия и тази на крайнодесния Национален фронт във Франция, отколкото с други левоцентристки партии в ЕС. За континентален европеец програмата изглежда дълбоко евроскептична.
Ако попитате хората във Великобритания и останалата част на ЕС дали подкрепят реформиране на ЕС, мнозинството биха отговорили утвърдително. Те обаче имат предвид противоположни неща. Общото на лейбъристите с консерваторите, но не и със социалдемократите и социалистите в континентална Европа, е подкрепата за връщането на някои правомощия от ЕС на националните парламенти.
Та какво ще стане ако Лейбъристката партия победи? Лидерът й Ед Милибанд заяви, че ще организира референдум за членството в ЕС само ако настъпи ново прехвърляне на правомощия от страните членки към ЕС. Това обаче спокойно може да се случи. ЕС ще се нуждае от механизми, чрез които еврозоната да може да се справя с държавна неплатежоспособност, интегриране на банкирането и трудовите пазари и данъчната политика. Може ли Великобритания да остане извън всичко това? Даже и да няма референдум за излизане или оставане в ЕС при лейбъристко управление, заплахата от излизане няма да отпадне.
Помислете какво би се случило ако лейбъристите съставят правителство на малцинството, подкрепяно от Шотландската национална партия, която като нищо може да храни амбиции за нов референдум за независимост на Шотландия. Ако се гласува в подкрепа на тази независимост, това ще увеличи вероятността от референдум за ЕС в Англия, както и шансовете за подкрепа на варианта за излизане от ЕС. Без непоклатимо проевропейски настроените шотландци балансът на позициите в останалата част от Великобритания ще е по-евроскептичен.
По мое мнение Брекзит (излизането на Великобритания от ЕС - бел. прев.) се случи отдавна, още при преговорите по Договора от Маастрихт през 1991 г., когато Великобритания си издейства за нея да се направи изключение и да не въвежда единната валута.
Еврото тласкаше Великобритания по-далеч от европейските норми, но изолацията сега се разпростира отвъд единната валута.
Вижте само кой седеше с руския президент Владимир Путин на преговорите в Минск за прекратяване на огъня в Украйна и кой не.
Централните сили във външната политика на ЕС са Германия и Франция. Великобритания, разбира се, продължава официално да е член на ЕС, с интереси в конкретни области на политиката като финансовата регулация. Великобритания обаче избра да се дистанцира от повечето неща, които се случват в ЕС.
Има, разбира се, важни различия между политическите партии във Великобритания по отношение на политиката им към ЕС. Истинското разделение обаче не е между лейбъристите и консерваторите. То е между Великобритания и Европа. Ето защо от проевропейска перспектива е трудно да се види положителен резултат от предстоящите в четвъртък избори.
БТА
