Защо Западът забрави Либия?

Египтяните се разярени. И не без основание. Бойци на "Ислямска държава" екзекутериха 21 копти в Либия, а след въздушните нападения на египетските ВВС над град Дерна, терористите извършиха нови кървави деяния, в резултат на които загинаха най-малко 30 души. Египетският външен министър се обърна към Съвета за сигурност на ООН, който заседава в Ню Йорк. Той настоява международната общност да отмени оръжейното ембарго срещу Либия. Според него, либийското правителство може да си възвърне контрола над страната и да победи "Ислямска държава" и останалите ислямистки групировки само с военна сила. Египет бил готов да помага на либийското правителство в тази борба.
Скептицизъм в Ню Йорк
Съветът за сигурност на ООН обаче се колебае и гледа със скептицизъм на опцията да се изпращат оръжия в една страна, затънала в хаос. Защото оръжията много лесно биха могли да попаднат и в ръцете на терористите. Съветът за сигурност продължава да залага на дипломатическите усилия и иска да осигури допълнително време на специалния пратеник Бернардино Леон, който се опитва да помири политически партии в Либия. Целта е те да съставят съвместно правителство, което да поведе борбата срещу "Ислямска държава".
Досега обаче този план не дава резултати. Преговорите се точат мудно. В същото време се засилват анархията, бедността и безперспективността. Навремето, когато бе свален Муамар Кадафи, само малцина успяха да предвидят, че страната ще изпадне в подобна криза. Един от тях беше бившият федерален външен министър Гидо Вестервеле. Безспорно, Кадафи бе авторитарен властник, който действаше брутално срещу политическите си противници.
Факт е обаче, че по време на неговото управление икономиката на Либия бе в добро състояние. Дори и съседните държави извличаха ползи от този факт. Десетки хиляди египетски гастарбайтери печелеха добри пари по газовите полета на Либия. Французите и британците, които взеха дейно участие в свалянето на Кадафи, в продължение на десетилетия въртяха милиарден бизнес с либийския диктатор. Днес обаче те предпочитат да не си спомнят за този период.
Свободно падане
А сега? Либийската икономика се намира в състояние на свободно падане. Две правителства - едното в западната, другото в източната част на страната - воюват помежду си. Така на север успяха да се укрепят ислямистите, които се възползват от отчаянието и безперспективността на хората. Всеки ден ислямистките групировки получават нови попълнения от все нови и нови млади хора, отчаяни от действителността. Пристигат и чуждестранни бойци от Сирия или Тунис.
"Ислямска държава" продължава да плете своята терористична мрежа, а международната общност гледа безучастно. Европа също не реагира адекватно на ставащото. При това Старият континент е пряко засегнат от кризата в Либия. Хиляди бежанци прекосяват с лодки Средиземно море, опитвайки се да стигнат до Италия. Краят на бежанската вълна не се вижда.
Сложен шпагат
Америка също обръща гръб на Либия. Президентът Барак Обама държи значими речи, посветени на международния тероризъм, но стане ли дума за действия, се въздържа. Неговите предшественици едно време влязоха в съюз със Саудитска Арабия, Кувейт, Йордания и ОАЕ, за да поддържат стабилността на Близкия и Средния изток. Барак Обама обаче се дистанцира от предишните съюзници на САЩ, защото се надява, че по този начин може да оживи диалога с Иран. Обама се нуждае от помощта на Техеран, за да умиротвори Ирак и Сирия. А това е твърде сложен шпагат за американския президент. В същото време боевете в Либия си продължават...
DW

Станете почитател на Класа