Политическата несигурност в България през последната една година в България не предлага стабилна платформа за действие, се посочва в доклада на Европейската комисия (ЕК) по Механизма за сътрудничество и проверка.
Той съдържа и проучване на общественото мнение от есента на 2014 г, което показва консенсус сред гражданите по темите съдебната реформа, борбата с корупцията и борбата с организираната престъпност, които българите определят като много важни проблеми за страната.
Реформа в съдебната система
Въпреки някои важни стъпки по отношение на управленските реформи, Висшият съдебен съвет (ВСС) не се приема за "самостоятелна и независима власт, в състояние ефективно да защити независимостта на съдебната власт". Работата на ВСС през 2014 г продължава да бъде обект на спорове с няколко инцидента при назначения, уволнения и контрол при прилагането на системата за случайно разпределение на делата. Напрежението между ВСС и неговия граждански съвет расте с претенции от страна на представителите на гражданското общество, че техните мнения не се вземат предвид. Като добра реакция ЕК посочва развитие на комуникационната система на ВСС и предприемане някои стъпки по отношение на прозрачността.
Друг въпрос, станал обект на дебат в България, е промяна на структурата на ВСС. Това се превърна във водеща тема след предложението ВСС да стане двукамерен орган с две отделни камери - за съдиите и за прокурорите.
Основната причина за тези разговори е различна организационна структура и ролите на съдиите и прокурорите, но също така и фактът, че вземането на решения относно назначенията и дисциплинарните въпроси може да се използва от едната камера на ВСС за оказване на натиск върху другата. Идеята за промяна на структурата на ВСС е част от предложението за нова съдебна реформа, която обсъжда българското правителство.
ВСС, без напълно да се противопоставя на промяната, изрази опасението си, че идеята изисква промени в Конституцията, а не само законодателно изменение на Закона за съдебната власт.
В допълнение стратегията за реформа засяга по-широки въпроси като избора на членове на ВСС. Предишни доклади направиха препоръки за увеличаване на прозрачността на процедурата за подбор. Стратегията също повдигна въпроса за намаляване на правомощията на председателите на съдилищата, което беше зачеркнато в миналото като важен въпрос за независимостта на отделните съдии. Значението на по-голямата прозрачност и обективност при назначенията в съдебната власт е било постоянна тема в докладите на ЕК. Въпреки това някои точки, разглеждани през 2012 -2013 г., са избегнати през 2014 г. , а ситуацията с постовете от най-високо равнище остава проблематична.
По-специално, изборът на председател на Върховния касационен съд беше отложен няколко пъти. Номинациите за административни ръководители на други съдилища повдигнаха проблема за откритостта в подбора, основан на заслугите на кандидатите.
Друга препоръка на доклада за 2014 г. е задълбочен и независим анализ на системата за случайно разпределение на делата. Тук от ЕК посочват, че са предприети някои стъпки, анализиращи потенциалната уязвимост на системата. Предприети са действия за изграждане на централизирана система за случайно разпределение на делата. Все пак това временно решение не изглежда да е подобрило сигурността.
От страна на прокуратурата е налице значителен напредък в изпълнението на плана за действие, представен от главния прокурор Сотир Цацаров през 2013 г. Частично предизвикан от стратегията за реформа на съдебната система, главният прокурор направи нови предложения през ноември 2014 г. за децентрализация на прокуратурата и за предоставяне на допълнителни гаранции за ненамеса в работата на прокурорите.
Работата по нов Наказателен кодекс е напреднала, но все още липсва консенсус. Експерти и практици изразиха различни мнения за това дали е необходима пълно пренаписване или просто изменения.
Ефективност на съдебната система
Работата по оценка на натовареността на магистратите и съдебните органи продължава. Една от целите е да се създадат правила за това как да се измери и да разпредели работното натоварване, като се вземат предвид сложността и мащабът на случая. Разликите в натовареността се разглеждат като важна причина за неефективността на системата.
ЕК определя като ключов фактор човешките ресурси и обучението на кадри, където "съдебната стратегията на правителството за реформа поставя някои елементи за бъдещи подобрения". При дисциплинарните действия липсват последователност и ясни стандарти. Предприети са стъпки, включващи общи насоки в тази област, въпреки че те не са направени на базата на ясен анализ на недостатъците.
Според доклада на Европейската комисия организираната престъпност в България все още остава значителен проблем. Според него това става ясно от нагласите на общественото мнение, както и последните случаи на престрелки и убийства, които "напомнят за сериозността на ситуацията". В доклада на ЕК се отбелязва и значителното увеличаване на делата, по които е започнало разследване, но все още оставащият малък брой на тези, които са достигнали до решение.
"Служители, работещи в тази област, докладват на Комисията своите притеснения относно натиск на местно ниво, затруднявайки ефективното разследване на престъпления и корупция", се казва в доклада. Заплашването на свидетели също е посочено като сериозен проблем.
Специализираният съд и прокуратура, които стартираха работа преди две години, започват "бавно" да дават резултати, продължава докладът. Според ЕК обаче действията им са затруднени от "неконцентрирано приписване на задачи и многото формални разпоредби на Наказателно-процесуалният кодекс". Като негативен фактор докладът припомня и липсата в България на експертно бюро или подобен орган към съдилищата, което би могло да бъде и сред причините са липсата на напредък по някои дела.
Докладът напомня, че правителството на Бойко Борисов обяви намерението си да вземе мандата за разследването на организираната престъпност от ДАНС, но според комисията това би могло да доведе до проблеми при тяхното водене. "Предишната реформа в тази област доведе до няколко месеца, през които имаше незавършени дела за организирана престъпност, включително и при съдействието със силите за сигурност на други страни членки" , се казва още в доклада като за пример за реформи се посочва сливането на ГДБОП и ДАНС през 2013 г.
