Ако миналия понеделник на базата и фактите можехме да констатираме, че опелото на проекта за газопровода "Южен поток" се е състояло, сега новите обстоятелства ни карат да променим този песимистичен сценарий. Случиха се няколко много важни неща.
Отскоро има решение на Върховния административен съд на Руската федерация, с което отпада изключителния монопол за износ на газ на "Газпром експорт". Това е много важно събитие, революция, защото Москва вече обяви, че създава газова борса за всеки желаещ да изнася природен газ. С този акт Русия реално отваря всичките си тръби за Третия енергиен пакет. Това означава, че всяка европейска компания, включително и родната "Булгаргаз" може да отиде и да договаря количества, след това те могат да бъдат транзитирани на входа посредством свободния капацитет на съществуващите тръбопроводни системи.
Като отменя монопола Русия се включва в изпълнението на Третия енергиен пакет. Всички изисквания досега за спазване на пакета бяха насочени към входа на тръбата. Да се включите в мрежата в България означава да докарате отнякъде газ, да построите тръбопровода и компресорна станция, която да вдигне налягането до 95 атмосфери. Същата задача, но ако преместите газопровода по морската част, която, всъщност, е извън територията на ЕС, се усложнява. Там компресорната станция трябва да има 290 атмосфери плюс преодоляването на 2,5 км дълбочина. И така, още от първия ден битката беше за входа на тръбата.
Откъде да дойде природният газ до входа на тръбата?
Възможностите в Черноморския регион са няколко. Първата е свързана с руския газ. Втората - с "Шах Дениз 2". Находището е на около 1500 км от входа на тръбата. Съществуват газопроводи от Азербайджан до руската станция в Анапа, но те са малък капацитет. Освен това "Шах Дениз 2", като потенциален източник, ще предоставя на Европейския съюз след 2019 г. 16 милиарда куб. м. синьо гориво, които предварително вече са резервирани. 6 млрд. куб. м. отиват за Турция за газопровода ТАНАП и 10 млрд. куб. м. през ТАНАП отиват в ТАП за ЕС. Значи - няма свободни количества газ.
С отпадането на газовия монопол, на входа на "Южен поток" или както и да се нарича новия проект, веднага могат да се появят различни играчи, включително западни фирми. Отваря се възможност за цялостното спазване на Третия енергиен пакет.
До 2019 г. приключва дългогодишният транзитен договор на "Газпром" за транзитиране на "синьо гориво" през Украйна. Не знаем какво ще последва, има много неизвестни. Русия реши да строи "Южен поток" по две съображения. Украйна, която не е член на ЕС, всяка година извиваше ръцете на Русия с транзитните такси. Тази такса не пада от небето, тя е точно изчисление на базата на експлоатационно-инвестиционните разходи, срок на откупуване и норма на възвръщаемост. Украйна реално въвеждаше такса "роуд". Когато руснаците вдигат базовата цена на газа, те вдигат транзитната такса – елемент на взаимна компенсация. Ако Украйна стане член на ЕС, тази такса "роуд" трябва да бъде премахната. Русия пред алтернативата да предоговаря всяка година транзитни такси, което е безпринципно, реши да похарчи повече пари, за да построи паралелен газопровод. Експертите също така смятат, че рехабилитацията на украинската газопреносна мрежа е между 25 и 30 милиарда долара, което е почти съизмеримо с цената на "Южен поток". Това не означава непременно, че Украйна ще загуби своето значение, защото тя има едно много важно предимство - разполага с газохранилища с капацитет между 30-35 милиарда куб. м. При всички положения през 2019 г. Русия ще бъде поставена пред алтернативата да предоговаря и да се пазари, което още веднъж оправдава жизнеността на "Южен поток" или на проекта, който ще го замени.
Отговорът на София
Има няколко нови момента в българското предложение на министър-председателя Бойко Борисов. Според официална София, ако хъбът се направи на гръцко-турската граница, там ситуацията ще е същата от гледна точка на Третия енергиен пакет. Козът е, че морската отсечка до Турция е почти три пъти по-къса от предлаганата доскоро на "Южен поток". Но първоначалното морско трасе на "Южен поток" сега може да се съкрати, особено след присъединяването на Крим към Русия, така че този проект да се конкурира с предлаганата турска тръба. Второ, българската страна предлага да се строи с европейски пари най-скъпата част от проекта. Става дума за приемната станция, която да се финансира с парите на Брюксел. Това променя във финансов план проекта. Газовата инфраструктура оттук нататък е наш и на заинтересуваните страни проблем, а не на Русия. Възможно е да се пуснат една или две тръби по трасето, защото вече са похарчени пари за устройствени планове и други проучвания. Словакия също така предлага за целта да се използват тръбите, които вече са предвидени за "Южен поток". Могат да се ползват старите или нови тръби. Добавят се обстоятелства, които подсказват, че Владимир Путин може да се върне елегантно към някаква форма на "Южен поток" през България. Ако руският президент, все пак, реши да прави газопровод към Турция, нашите тръби остават празни. А по тях ние транзитираме годишно 18 милиарда куб. м. газ.
Възможно ли е, по някакъв начин, да върнем доверието на Русия към нас?
България стои много лошо на политическата карта на Европа и въпросът тук не е само до Русия. Политическата нестабилност у нас породи и икономическа. Трябва да дадем ясни гаранции на Европа, че който и да е на власт у нас страната върви към политическа стабилност. Това е първата задача. Второ, Владимир Путин е дълбоко обиден от поведението, което българските власти демонстрираха. Когато говорим за отношенията с Русия трябва да се има предвид и руския характер. За Русия националното достойнство е категория, която има много висока стойност. Те са готови да платят всякаква цена в момента, когато тяхното достойнство е накърнено. Това трябва да се има предвид. От всички. Руснакът колкото повече го натискат, става все по твърд. Това го доказва и тяхната историята. Сега очевидно ще трябва да се води малко по-специален разговор с Русия. Очаква се е да има и някакво развитие по украинския въпрос. По тази причина смятам, че все още е твърде рано да слагаме финал на "Южен поток". Но правя уговорката, че не става дума за "Южен поток" в този му вид, който познавахме. "Южен поток" умря - да живее "Южен поток", но в по-различна форма.
