Г-н Бойков, как ще коментирате ударното обявяване от страна на правителството на около 300 обществени поръчки в рамките на два дена?

Прочетох много коментари по този въпроси и срещнах противоречиви аргументи. Едните казват, че има готови поръчки и те трябва да се платят, защото не може да е нулева годината. Ако чакаме следващото правителство да ги обяви, те ще станат чак през следващата година. Има истина в това, тъй като от обявяването на тръжната процедура за една поръчка до разрешително за строеж минава горе-долу година. Колкото до твърдението, че това се прави, за да не се хванат промените в ЗОП, на мен то ми звучи като административно оправдание – някой няма да може да приложи този закон. Но и в това има логика, защото промените в този закон станаха твърде много и твърде странни.

В какъв смисъл странни?

С много упорит труд един депутат вкара т.нар ин хаус поръчки (без търг) в закона при това с ограничителни изисквания – може да се поръчва всичко, но няма цена по която то да се прави. В момента много институции търсят методики, по които да възлагат без търг. А изработване на методика в условия на пазарна икономика е сложна работа. Отворена е една широка врата за злоупотреби и дано те не се случат.
Трябва да се отчита, че дори и сега да се обявява търга за една обществена поръчка, друго правителство ще я оценява и реализира.
Има и трето положение – не може да има обществена поръчка без да има осигурено финансиране, както е по закон. В момента се предлагат странни договори– дадена фирма печели поръчката, но възложителят ще плати когато има пари. Тези, които поръчват, трябва да са наясно, че за една обществена поръчка има разходи. Към момента имаме към 400 милиона лева задържани плащания за обекти от няколко месеца. Това води голяма част от фирмите към фалит.

Ще има ли нови промени в ЗОП, след като последните са отворили портали за корупция, както твърдите?

Промените са задължителни. Пишем нов закон за обществените поръчки, защото има европейска директива, която влиза от догодина в сила и предвижва други неща, различни от досега действащите. В Камарата имахме обсъждане, на което присъстваха Даниела Бобева и министърът на инвестиционното планиране и стигнахме до споразумение, че задължително ще се пише нов закон за обществените поръчки.

Кога ще стане това?

Зависи от тези, които пишат законите. Ние имаме задължението да подготвим такъв закон в частта за строителството или правилника – въпрос на гледна точка, защото този закон, който действа в момента, създава много проблеми.

Как оценявате повишаването на таксите за обжалване на поръчки в КЗК?

Опити за такива действия е имало и преди. И ние имаме становище по този въпрос от преди години и то е против. За нас това е една механична мярка, чийто стремеж е да се намалят обжалванията. Но обжалването на обект за 100 милиона лева е 2%. И какво се случва в този обект, ако процедурата не е изрядна? Знаете ли какви такси и наказания ще има от ЕК? А ние не сме стигнали до съвършенството в правенето на тръжни процедури, ако изхождаме от сегашните ситуации. Така че това е нож с две остриета. По предишното правителство вече се опита да повиши таксите и ЕК го отхвърли, защото счете, че това е отказ от правосъдие. Но проблемът с обжалванията е по-дълбок. От една страна има една малка част от фирми, които обжалват по принцип, но има и доста несправедливости в обществените поръчки. В момента по тази причина са блокирани около 350 милиона лева. От четири години говорим, че трябва да има типове тръжни процедури и типове договори. Камарата ги изготви и ги съгласува с ЕК.
Ние правим мониторинг на обществените поръчки от една година и сме установили траен процент на лоши практики на написването на тръжните процедури – отчитаме около 20-25%, опити за насочване на тръжните процедури в определена. Това е устойчиво явление, което трябва да се промени – и законодателно, и чрез обучение на администрацията.