Г-н Ганев, един предсрочен вот ще повтори ли резултатите от евровота или някои политическите сили пак могат да бъдат изненадани?
Изненади винаги могат да се случат, защото, както е известно у нас, единственото сигурно нещо е, че няма нищо сигурно. Но би било некоректно да прехвърляме изцяло резултатите от евроизборите към националните. Имам предвид, че на парламентарни избори гласуват 1 милион и половина повече българи, отколкото на евроизбори и това подрежда по друг начин политическата картина. Относителните дялове на някои от партиите вероятно ще се запазят, но по всичко личи, че в България се оформят два много сериозни политически блока. Единият е в лицето на БСП и ДПС, другият е ГЕРБ и РБ, като между тях застава новоизгрялият политически субект ББЦ. Между тези блокове обаче няма никакъв проблем да тече някакво сътрудничество. В този смисъл последните събития, на които бяхме свидетели – обтягането на отношенията между БСП и ДПС, отварянето на врати от страна на ГЕРБ към други политически сили като РБ, намигането към ББЦ и кафета с ДПС, означава, че може да бъдем свидетели на взаимодействия между партиите от различните блокове. Не изключвам варианта при предсрочните избори да се стигне до формирането на т. нар голяма коалиция – между първите две партии ГЕРБ и БСП. Тя обаче зависи от това доколко отношенията между БСП и ДПС са се сринали. Не изключвам и възможността БСП да организира своята кампания около анти-ДПС говоренето, което може да и даде по-голяма легитимност за създаване на по-голяма коалиция, каквато беше невъзможно да се формира само преди няколко месеца. Другият вариант е за прикрита коалиция между ГЕРБ, РБ и с парламентарната подкрепа на ДПС.
Защо мислите, че ДПС би се задоволило само с парламентарна подкрепа?
Защото ДПС в момента има стратегическа цел да се върне отново в ролята си на балансьор, каквато роля играеше пред 90-те години. В последните няколко години ДПС е практически партньор на БСП, а тази роля предвид на последните събития не я поставя в най-изгодната ситуация. Именно тази символна жертва, която може да даде ДПС – да не участва във властта, но да подкрепя властта в парламента, би я върнало в ролята на балансьор. ДПС има нужда от една здравословна властова диета. Защото, ако Движението реши на всяка цена да участва в следващото управление, това ще я върне във времената, когато говореното срещу ДПС беше много силно. Непрекъснато се повтаряше, че ДПС преяжда с власт и тръгна процес на сатанизация на ДПС. Мисля, че новото ръководство в лицето на Лютви Местан не желае тези времена да се връщат.
И все пак този депесарски шут, който Движението тегли на коалиционния си партньор, няма ли да повлияе върху електоралните нагласи?
ДПС разполага с един изключително дисциплинарен и добре мобилизиран електорат, който трудно би се впечатлил от този шут. ДПС е била в далеч по-неудобни позиции и е демонстрирала много сериозен потенциал на мобилизация. Не вярвам, че това нещо ще се отрази върху електоралните показатели на тази партия.
Задължителното гласуване действително ли ще се случи или си е просто политическо ритане по кокалчетата?
Задължителното гласуване е популярна идея и по-голяма част от гражданите я подкрепят. По мое мнение обаче задължителното гласуване, предложено от БСП, беше просто удар срещу ДПС. За никой не е тайна, че ако има такова гласуване, най-пострадали ще бъдат от ДПС, защото този стабилен електорат, за който говорихме преди малко, просто ще намали своята относителна тежест при едно задължително гласуване. Това беше политическа атака и аз не вярвам че ще бъде реализирана на практика. Нито една от партиите не знае реално какво ще представлява българската политическа картина при едно задължително гласуване. Може да се окаже, че изненадващо много партии ще получат голям прилив на електоралната енергия, а други не чак толкова. Затова никой не е сигурен. Затова и ГЕРБ има предпазлив подход към задължителното гласуване, въпреки декларациите, че подкрепят тази инициатива. Има уговорки – да се предложи на референдуми т.н.
Ваши колеги твърдят, че има шанс не ДПС, а ББЦ да са следващите балансьори. Как гледате на подобни хипотези?
Може да се окаже, че без ББЦ трудно може да се състави следващият кабинет. Това открива огромни шансове пред партията на Николай Бареков. Това, което видяхме на евроизборите беше , както вече казах, два големи блока, между които балансьор е ББЦ. Тук пак бих направил две уговорки – между тези два блока е е възможно да тече сътрудничество. И второ – на Бареков ще му бъде трудно да отстоява своята центриска позиция. А именно да е равно отдалечен от всички партии и същевременно да не затваря врати към нито една от формациите, ако иска да попадне в следващото управление. Но истината е, че влезе ли в партньорски отношения преди изборите с някоя от тях ,това би му изиграло лоша шега. Би го направила част от статуквото.
За какво говори внезапният отказ на Орешарски от „Южен поток“?
Без съмнение решението е възбудило негативни реакции на Позитано 20. Това беше проект, който те бяха формулирали като приоритетен. Фактически това беше темата върху която кабинетът най-много работеше. Доколко това решение би спряло Южен поток, аз съм скептичен. „Южен поток“ е руско-европейски проект и в него има замесени държави със сериозна тежест. Това, че ние спираме проекта на територията на България, съвсем не означава, че е прекратен проектът. Дали той ще продължи да се реализира или не ще бъде решено на базата на разговор между Брюксел и Москва, а не на базата на разговор между София и Брюксел и София и Москва.
