Партийните игри на лошо и добро ченге омръзнаха

Седем месеца след като БСП и ДПС обявиха, че ще управляват заедно (подкрепени от „Атака”), а и протестите замряха, започна обичайното жужене в партийните редици. Вляво се появиха дежурните критици, които се сетиха, че на ДПС социалистите са дали прекалено много власт, а и че няма официално коалиционно споразумение. А от ДПС им отговориха отрезвително: ами да разтурваме седянката тогава.
Това внезапно пробуждане на критическия дух означава само едно - че партньорите имат надежда, че и този път могат да изкарат мандата докрай и искат да го направят пълноценно. Иначе защо ще се хабят да се критикуват, като могат активно да консумират меда от кацата „Власт“, където и да се намират край него и каквато и лъжичка да са им дали?
Играта на доброто и лошото ченге вече я гледахме по време на тройната коалиция, когато недоволството от „преялата с власт ДПС“ в БСП беше толкова голямо, че известно време ръководствата на двете партии не си говореха. И отношенията привидно изглеждаха неспасяеми. А следствие на това властово „пиршество“ третият елемент в коалицията – НДСВ, направо изчезна от хоризонта.
Тези разпри, разбира се, по никакъв начин не попречиха на двете „враждуващи“ партии горещо да се прегърнат в името на изолирането на Бойко Борисов от властта. В интерес на истината, след 4 години управление на ГЕРБ, каузата да отърват страната от Бойко изглеждаше абсолютно приемлива, като се имат предвид протестите на мизерията през февруари и тоталното съсипване на средния и дребен бизнес. Факт е, че ГЕРБ построи пътища, но се провали в политиката на доходите и борбата с корупцията.
В основата на сегашното страдание в левите редици от преялото от власт ДПС обаче не виждам нищо принципно.
Логично е спорът да е кой да поддържа живота на държавата у нас. Ясно е, че данъчната система се крепи на бедните. Те плащат същия данък, както и богатите. Само че едните плащат данък 10% върху 480 лева примерно, а другите 10% върху 5 милиона месечен доход. Такова откровено безобразие не се среща в уважаващите себе си западни демокрации. Но ние не се уважаваме и затова солидарността у нас се разбира наопаки.

Двете партии, които трябва да защитават интересите на бедните хора у нас, защитават интересите на богатите. Явно са на щат при тях. Как иначе да си обясним съпротивата на ДПС да подкрепи плахото желание на БСП да въведе по-високи данъци за богатите? Та това е нонсенс. За ДПС гласуват бедните, логично е тази партия да работи в полза на избирателите си. Но не. В ДПС са си разпределили ролите – в понеделник защитават интересите на тютюнопроизводителите, а в останалите дни твърдят, че плоският данък е лошо нещо, защото ще бръкне в джоба на богатите.
Същата шизофрения е и в БСП. Как изобщо тази партия се съгласи да управлява при положение, че не може да си спази основните принципи, заради които би трябвало да съществува – солидарност и справедливост? Там вече няколко пъти играха против себе си и видяха, че това не им донесе никакви дивиденти.
Какво значи, че имаш катастрофална демографска криза и вместо да спасяваш ситуацията с драстични мерки, да предприемаш половинчати стъпки и да се хвалиш, че все пак правиш нещо, защото ГЕРБ не правели нищо. Това е пораженческо поведение.
И още – какво значи да твърдиш, че опонентите ти са бандити, когато в собствената ти парламентарна група има двама депутати с обвинения, че са част от организирана престъпна група, а един зам.-председател на НС си отиде заради данъчни престъпления в чужда държава?
Всъщност, ако се замислим срещу какво трябва да се възразява по всякакъв начин у нас, то отговорът е един – срещу тоталната подмяна. Защото, какъв е смисълът левият Орешарски да си тръгне и на негово място да дойде десният Лешников със същия проблем? Или пък да се върне Бойко, който вече беше свален от власт?
Партиите трябва да се научат, че са избрани, за да си спазват обещанията и ако не го направят, са обречени да умрат. И едно разумно предлажение, направено във фейсбук: когато една партия вкара депутати с престъпно минало в парламента, на нея трябва да й се спре субсидията заради гавра с обществения интерес, а не да продължи да твори закони без да и пука.
Ако това не се случи, всичко друго са празни приказки, които слушаме вече 24 години.

Станете почитател на Класа