Един процент от данъците върху доходите на физическите лица да се дават като субсидия за неправителствените организации. Това поискаха представители на НПО в понеделник по време на дискусия в БТА.
На нея трябваше да присъстват министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев и американският посланик Джеймс Уорлик. И двамата обаче не дойдоха, а вместо това изпратиха свои представители.
Преди дебата беше представен т. нар. Индекс за устойчивост на неправителствените организации за 2011 г., който показва тревожни тенденции за България.
Индексът се изработва вече за 15-а година от Американската агенция за международно развитие (USAID) в партньорство с Българския център за нестопанско право (БЦНП). Под мониторинг са гражданските организации в 29 страни от Централна и Източна Европа и Евразия.
Индексът може да има стойности между 1 и 7, като колкото по-голям е той, толкова по-лошо е състоянието на неправителствения сектор. Стойности между 1 и 3 означават повишена устойчивост, от 3 до 5 – развиваща се устойчивост, а от 5 до 7 – затруднена устойчивост.
Любопитното е, че откакто България е член на ЕС, нещата у нас постепенно се влошават. Докато през 2007 г. индексът е бил 3,1, то през 2011 г. той е вече 3,4.
Мониторингът обхваща седем фактора, един от които е финансовата устойчивост на НПО, който се оказва най-лошият за България. Индексът само за него се оценява с коефициент 4,6. Най-добре пък сме откъм правна среда, която получава коефициент 2,2. Икономическата криза се е отразила изключително тежко на гражданските организации, категорични бяха техни представители по време на дискусията. Според програмния директор на БЦНП Любен Панов един от лостовете за подобряване на положението е именно 1% от данъците върху доходите на физическите лица да се пренасочват за НПО. По неговите думи в абсолютна стойност това се равнява на около 20 млн. лв. за година.
Как да се разпределят средствата, ще зависи от самите граждани, като в годишните си данъчни декларации те ще посочват коя гражданска организация предпочитат, обясни Панов. Такъв механизъм вече бил възприет в държави като Унгария, Словения, Румъния, Полша и Литва.
Там обаче нямало данъчни облекчения за дарителите на НПО, което според Любен Панов не би било добре да се възприема в България.
Представителите на неправителствения сектор се оплакаха, че за 2011 г. от общия бюджет, предвиден от държавата за проекти на НПО, равняващ се на 350 хил. евро, са усвоени едва 100 хиляди в резултат на „тромавите административни изисквания“. Все пак те признават, че така или иначе не разчитат съществено на държавни средства, тъй като те са твърде малък дял във финансирането на гражданските организации. Горните числа обаче били показателни за отношението на администрацията към тях.
НПО у нас се издържат основно от различни корпорации, чуждестранни фондации и чрез структурните фондове на ЕС. Корпоративните дарения възлизат на около 11,5 млн. лв. годишно, показва справка на НАП за 2009 и 2010 г. Огромен дял имат чуждите фондации, като такива от САЩ, Холандия, Швейцария и др. Например само „Америка за България“ налива около 400 млн. долара за подпомагане на различни граждански организации у нас.