Една от основните причини за успокояването на кризата в еврозоната е лидерът на технократското правителство в Италия Марио Монти, който наследи Силвио Берлускони миналата година, пише „ИЮ Обзървър“.
Въпреки че Монти прокарва важни промени в Италия, това, че не е избран, а е назначен служебно, може да изиграе лоша шега на еврозоната. Съществува парадокс – Монти замени Берлускони след натиск от Берлин и Париж и в правителството му няма директно избрани политици. Въпреки това той е доста популярен. Проучванията показват одобрение за италианския премиер между 50 и 60%. Монти може да разчита на силна подкрепа и в парламента. Подобна популярност би трябвало да улесни прокарването на сериозните структурни реформи, с които той се е нагърбил под натиска на пазарите. Италия очевидно има нужда от тях, особено що се отнася до пазара на труда.
Според сегашната система почти всяко уволнение може да се разглежда като „нечестно“ и съдилищата имат властта да принуждават работодателите да връщат отстранени служители на работа. Един от известните случаи е връщането на работа на служител, който беше заснет на протест в Торино, докато отсъстваше от работа по болест. Монти се опитва да прекрати подобни злоупотреби. Неговият план предвижда служителите да бъдат връщани на работа само ако са жертви на реална дискриминация, въпреки че във всички останали случаи на „нечестно уволнение“ те ще са в правото си да изискват щедри компенсации. Премиерът се стреми и да прокара няколко други ключови промени в италианския пазар на труда – улесняване на процедурата по наемане на млади служители на постоянен договор и либерализиране на професии като фармацевти и нотариуси.
Както може да се очаква, има много препятствия пред плановете на Монти. Най-големият синдикат в Италия обеща серия контраатаки, а левоцентристките партии се заканиха да смекчат мерките в парламента. И точно тук е рискът – Монти няма обществен мандат, на който да се опре, когато дойде времето за приемането на тежките реформи.
Правителствата в Испания и Великобритания също са изправени пред стачки и недоволство заради реформите. Но ако оставим настрана коалиционните търкания в Обединеното кралство, правителствата и в двете страни винаги могат да се позоват на мандата, който са получили от гласоподавателите дори и ако обществените настроения се обърнат срещу тях. Монти не разполага с този лукс и вече се появяват сигнали, че с изясняването на планираните реформи рейтингът му намалява. Едно от проучванията показва спад в подкрепата му от 60 на 44% за по-малко от месец, което предизвиква опасения, че премиерът може и да не се задържи на поста си до 2013 г.
Най-благоприятният сценарий за Монти би бил той да се кандидатира на изборите през 2013 г. (или по-рано), да получи ясен мандат и тогава да продължи с реформите. Подкрепата за всяка от политическите партии в Италия намалява и никоя от тях не изглежда способна да си гарантира абсолютно мнозинство самостоятелно, което означава нова сложна коалиция. Едно десноцентристко правителство е по-вероятно да продължи реформите на Монти, но това не е гарантирано, а една левоцентристка коалиция би могла дори да даде заден ход.
Не трябва обаче да има съмнение, че без реформите Италия и нейният дълг от 1,9 трилиона евро ще останат огромен пасив за еврозоната. Технокрацията може и да е работещ вариант в Италия за момента, но в крайна сметка нищо не може да замени властта и сигурността, които дава демократичната легитимност.