- Г-н Казак, наскоро премиерът Борисов каза, че ще подаде оставка, ако парламентът не приеме закона за конфискация на имуществото, придобито по престъпен начин. Как ще гласува ДПС?
- Има такъв натиск от Брюксел, това е видимо. В няколко поредни доклада на Еворпейската комисия по така наречения механизъм за сътрудничество и контрол в съдебната сфера, вкл. в последния междинен доклад отпреди месец, се посочва необходимостта от този закон.
ДПС няма нищо против приемането на такъв нормативен акт. Както знаете, нашата парламентарна група внесе свой проект за гражданската конфискация, който, за съжаление, бе отхвърлен.
В настояването на ЕК няма нищо извънредно или необичайно. Проблемите са у нас и както често се случва – всичко е в детайлите. Затова не само ДПС има притеснения, че проектът на ГЕРБ не дава достатъчно гаранции за важни, конституционни права на гражданите. Ние съзираме опасност да се злоупотребява с механизмите и инструментите на закона за конфискация и той да се употребява за разправа с неудобни политически противници или в подкрепа на определени икономически интереси, вместо да се използва за целите, които се прокламират.

- Законопроектът за конфискацията бе бламиран веднъж от групата на ГЕРБ още докато Маргарита Попова бе министър на правосъдието. В новия му вариант отпадат ли текстовете, които притесняват част от юристите?
- В първата редакция на проекта се съдържаха доста крайни постановки, даващи основания за нашите притеснения, че са възможни злоупотреби със закона. Вторият проект наистина е доста подобрен. Но както вече казах, все още има текстове, пораждащи опасения, както и доста неясноти.
Именно затова, когато проектът се обсъжда на второ четене в правната комисия, аз ще настоявам тези недостатъци да бъдат премахнати, за да се приеме в крайна сметка един закон, който да отговаря на първоначално поставените цели.

- Това е, така да се каже, оптимистичният вариант. Но ако спорните текстове останат, ще изпълни ли ДПС заканата си да сезира Конституционния съд?
- Разбира се.

- Приемате ли хипотезата, че ГЕРБ са склонни да предизвикат предсрочни избори, че биха имали полза от тях и евентуалното отхвърляне на закона може да е тактически ход в тази посока?
- Моето мнение е, че изявлението на премиера е малко пресилено. И в този смисъл пресилено ми се струва и предположението, че вносителите на закона от ГЕРБ биха го бламирали, за да дадат повод на министър-председателя да подаде оставка. За мен няма съмнение, че след като законопроектът за конфискацията е минал на първо четене, той ще бъде приет и на второ с гласовете на мнозинството.

- Вече повече от година ДПС се обявява за предсрочни избори и за съставяне на правителство на националното съгласие. Продължавате ли да сте поддръжници на това свое искане?
- Нещата в страната не вървят на добре и ние продължаваме да смятаме, че управлението на ГЕРБ е вредно за България. Виждате, че няма седмица, в която правителството и управлението на държавата да не се тресат от един или друг скандал. Вече няма никакъв резултат от смените на министри като бушони в опитите да се намалява общественото напрежение.
Почти всекидневно в страната назряват социални конфликти – вижте какво стана в Мадан, в Кърджали. Здравеопазването е болно, нещо повече – то е в пълен колапс. Икономиката стагнира и вместо нови инвестиции се наблюдава изтичане на вече направените. Безработицата расте, обедняването е факт, растат цените не само на горивата, но и на основни стоки от първа необходимост.
Реална е и опасността държавата да изпадне в неплатежоспособност, ако не бъде изтеглен спешно външен заем.
Заради всичко това, ние от ДПС смятаме, че сегашната формула на управление е с изчерпан ресурс. Нужни са спешни и едновременно драстични мерки за промяна на формулата и намиране на широк обществен консенсус. Това са и основанията ни да твърдим, че предсрочните избори са необходими и по-актуални от всякога.

- Самата формула „правителство на националното съгласие“ сякаш предполага коалиционен формат на управление. Кои са политическите сили, които виждате като свои партньори в такъв формат?
- Ключовата дума е именно партньори. Нека припомня, че от ДПС многократно сме заявявали, че за нас участието във властта не е самоцел, а само инструмент, който би могъл да се използва при необходимост за постигане на онези национални приоритети, които би трябвало да стоят пред всяка национално-отговорна политическа сила. Именно политическото партньорство, а не участието в управляваща коалиция е по-актуалната за ДПС цел в търсене на политическо съгласие за преодоляването на сегашната всеобхватна криза. Това е нещото, за което сме готови да водим диалог.

- Понеже говорим за партньорство, то чисто хипотетично, това означава ли, че ДПС би могло да си партнира и с ГЕРБ при друга управленска формула?
- Всички политически сили от демократичния спектър би трябвало да бъдат въвлечени в конструктивен диалог за намиране на национално съгласие и постигане на широк обществен консенсус. Малко са партиите, с които не бихме водили диалог и многократно сме заявявали кои са те – това са маргинални формации като „Атака“ и подобните на нея нововъзникващи формации.
Но наши потенциални партньори, наши възможни събеседници са всички други партии, които все пак припознават демократичните достижения, направили България член на Европейския съюз, които се придържат към международните стандарти за признаване и защита на човешките права и свободи.

- Ще продължи ли ДПС да настоява за промени в Изборния кодекс? Левицата също иска такива промени, но възможни ли са те при сегашното съотношение на силите в парламента?
- Силно се надявам управляващите да не променят Изборния кодекс в негативна посока. И да не се поддаде ГЕРБ на изкушението да използва този кодекс за решаване на своите проблеми в ситуация на спад на доверието и одобрението към тях.
Целта на този кодекс, сама по себе си, е провеждането на честни и демократични избори. Това трябва да е целта и на евентуални бъдещи промени в него. Последните избори показаха, че кодексът има доста недостатъци, които трябва да бъдат поправени, и се надявам за това да бъде постигнато широко съгласие в Народното събрание.

- Свидетели сме на управление на малцинството, подкрепено от 18-19 независими депутати, както и на много упреци, че това са купени гласове. Според вас нужни ли са промени – било законови или в правилника на парламента, за да се преустановят злокачествените форми на политическо номадство?
- Категорично смятам, че са нужни промени, за да се преустанови злоупотребата с една изначално записана погрешно разпоредба в Закона за политическите партии...

- Визирате разпоредбата, че парите следват депутата...
- ... Да! Това доведе до пълно опорочаване на нормалния политически и парламентарен живот. Свидетели сме на ненормално, недемократично изкривяване на политическата палитра, на представителството в парламента, създадено с гласовете на избирателите. Трябва да има съотносимост или ако щете – логика – между резултатите от изборите, между вота на хората и представителството в парламента. Какво наблюдаваме от месеци насам – с деклариране на принадлежност към дадена партия се променя парламентарното мнозинство. И това при положение, че в началото на 41-вото Народно събрание управляващите забраниха с промени в правилника именно така нареченото политическо номадство.
Това е порочна практика и колкото по-скоро се преустанови тя, толкова по-добре за демокрацията и за българските граждани.
Парите трябва да следват политическата сила, за която избирателите са гласували, а не народния представител. Все пак принципът е, че държавната субсидия се дава на политическата сила съобразно получените гласове.

- Вие сте един от четиримата депутати от ДПС, които по идея на Института за модерна политика внесоха законопроект за прозрачност в изпълнението на решенията на Съда в Страсбург. Кажете нещо повече за проекта, както и за потенциала на подобно партниране между партия и неправителствена организация?
- Ние не крием, че идеята за такъв проект е на Института за модерна политика. Става дума за това Министерският съвет да внася в Народното събрание ежегодно, до 30 март, доклад за броя и характера на осъдителните решения на Съда в Страсбург срещу България, както и за административните и законодателните мерки за преодоляването на причините, довели до тези осъждания.
В своите редовни годишни доклади за работата на Народното събрание Институтът за модерна политика неведнъж е настоявал за въвеждането на подобен механизъм за отчетност на правителството пред парламента и за решенията срещу България на Съда в Страсбург.
Като вносители ние споделяме тази теза и сме загрижени от растящия брой осъждания. Затова и предлагаме механизъм за отчетност и анализ, като целта е да намалеят присъдите срещу България. Надяваме се проектът ни да получи подкрепата на всички парламентарни сили, тъй като в него няма нищо политически оцветено.