Мартин Шулц е роден на 20 декември 1955 г. и е израснал в Хелрат, Германия. Започва политическата си кариера на 19-годишна възраст, като става член на Германската социалдемократическа партия. На 31 г. е избран за най-млад кмет в провинция Северен Рейн-Вестфалия – пост, заеман от него в продължение на 11 години. От 1994 г. Шулц е член на Европарламента и на редица негови комисии, а през 2004 г. е избран за лидер на социалистите в ЕП. Председател на Европейския парламент е от 17 януари 2012 г.

- Г-н Шулц, какво ще направите, за да се чува повече гласът на Европейския парламент? ЕП например поиска през декември от всички страни членки да отворят трудовите си пазари за българи и румънци, но досега само Италия се вслуша в тези призиви.
- Европейският парламент получи значителни нови правомощия с Лисабонския договор, който влезе в сила през декември 2009 г. При взимането на решения в ЕС парламентът сега е на равна нога с правителствата в много области. Така че гласът на парламента се чува ясно, а позицията му е уважавана от другите европейски институции – Европейската комисия и Съвета, както и от споменатите правителства. Много граждани не са наясно колко е силен Европейският парламент. Една от основните задачи пред мен като негов председател е да променя представата на хората за парламента. ЕП вече отбеляза успехи в използването на новите си правомощия. При преговорите с правителствата миналата година ние значително подобрихме пакета от шест законодателни мерки – основния законодателен пакет, насочен към борба с икономическата криза. Парламентът принуди и правителствата да предоговорят така нареченото SWIFT споразумение със САЩ за споделяне на банкови данни. Благодарение на позицията на парламента личните данни на гражданите са по-добре защитени.
Има, разбира се, области, в които парламентът няма решаващата дума. Граничният контрол и движението на работна ръка са сред тях. В този случай ние можем само да оказваме натиск върху правителствата да направят онова, което смятаме за правилно. Например ние приехме резолюция, призоваваща страните членки да приемат България и Румъния в Шенгенското пространство. Темата за свободното движение на работна ръка е чувствителна за много страни от ЕС, особено по време на кризата, която повишава безработицата. След като седемгодишният преходен период приключи през 2014 г., българските и румънските работници ще могат да работят навсякъде в ЕС без разрешителни за работа.

- В едно от първите си изказвания като председател на ЕП казахте, че парламентът трябва да е по-активен в решенията, свързани с кризата с еврото. Как ще постигнете това?
- Европейският парламент вече участва активно в борбата с кризата. Както вече казах, ние подобрихме пакета от шест законодателни мерки, като засилихме превантивните мерки срещу прекомерната задлъжнялост на правителствата. Ние приехме и често подобрявахме антикризисни закони за банковите бонуси, нови надзорни органи, търговия с деривати, за хедж фондовете, просрочията и много други въпроси.
Когато говорих за по-активното участие на парламента обаче, имах предвид, че ще се противопоставя на тенденцията за отслабване на европейските институции и за прехвърляне на власт към националните правителства. Някои правителства правят точно това под претекст, че се борят с кризата или под претекст, че решенията засягат само 17-те страни от еврозоната, а не всички 27 страни в ЕС. Европарламентът е законодателната власт на еврозоната – това се казва в договора. Притеснен съм заради тази тенденция. Ако тя продължи, рискуваме да се върнем към политиката от 19-и век, когато тайни сделки се сключват в тъмни стаички в Берлин, Париж или Брюксел.
Защитаването на ЕС и неговата власт е може би най-важната задача, която стои пред мен като председател на ЕП. Ще се боря за правото на парламента да изисква отчетност от другите институции и правителствата. Не само за да се увеличава властта на парламента в името на самата власт, но за да може ЕС да служи по-добре на гражданите си. Вече постигнах определен успех. Благодарение на моята намеса председателят на ЕП ще бъде канен на редовните срещи на върха на страните от еврозоната.
Под моето ръководство парламентът ще направи всичко възможно, за да защити онова, което в Брюксел е известно като общностния метод за взимане на решения. Това означава активно участие на парламента и комисията, означава консенсус между интересите на по-малките и по-големите държави, означава решенията да се основават на принципите на солидарност и демокрация, както и да не се отстъпва пред по-силните. Това означава още поставянето на онова, което е добро за всички над интересите на най-силните. Нека да си припомним, че ако сме заедно, печелим всички, но ако сме разделени, всички губим.

- Казахте още, че сте против принципа Европа на няколко скорости. Мислите ли, че такова разделение може да бъде избегнато, след като Великобритания и Чехия отказаха да се присъединят към новото фискално споразумение на ЕС?
- Вече има области, в които страните членки се движат с различни скорости. Някои не са в Шенгенската зона, други са освободени от задължението един ден да приемат еврото. Тези различия обаче не са фундаментални и не застрашават единството на ЕС. Аз съм твърдо против създаването на нови разделения в ЕС, с превръщането например на еврозоната в някакъв вид ексклузивен клуб. Приветствам решението да се позволи на страните извън еврозоната да участват в повечето срещи на върха на страните членки. Съжалявам, че Великобритания и Чехия решиха да останат извън фискалния пакт. Надявам се, че ще се присъединят в бъдеще. Вярвам, че този пакт, който в момента се договаря като междуправителствено споразумение извън рамките на ЕС, в бъдеще ще бъде интегриран в европейското законодателство.

- България често е давана за пример с оглед на фискалната дисциплина, но в същото време продължава да е най-бедната страна в ЕС. Вие казахте преди време, че антикризисните мерки трябва да са съчетани с инвестиции в растежа и разкриването на нови работни места. Смятате ли, че скоро можем да имаме европейска инициатива за растеж?
- Фискалното положение на България действително е добро в сравнение с много други европейски страни. Вашите правителства са водили благоразумна финансова политика, което е похвално. В резултат България пострада много по-леко от глобалната финансова криза в сравнение с другите страни. Някои от вашите съседи бяха принудени да потърсят финансова помощ от ЕС и МВФ, но не и България. Икономически страната ви все още плаща цената на особено тежкия комунизъм преди 1989 г., както и за твърде късния старт на икономическите реформи след падането на стария режим. Аз обаче съм оптимист за вашето бъдеще.
Що се отнася до антикризисните мерки, вярвам, че те не са достатъчни за справянето с кризата със суверенния дълг в няколко страни от еврозоната. Икономиите няма да вдъхнат сигурност на инвеститорите и гражданите, тъй като без икономически растеж публичният дълг няма да падне до устойчиви нива. Освен това е необходимо да дадем надежда на хората икономически, да покажем, че има светлина в края на тунела. Затова поддържам европейската инициатива за развитие. Приветствам скорошното писмо, подписано от премиерите на 12 страни от ЕС, в което се призовава за нови смели мерки за насърчаване на растежа. Докато се опитваме да ограничим дълга, трябва и да инвестираме в бъдещето, в иновациите, в изследванията и в инфраструктурата.

- Изказахте се в подкрепа на създаване на европейска рейтингова агенция. Ще може ли една такава агенция да успокои пазарите и ще бъде ли тя по-обективна от американските рейтингови агенции?
- Европейската и глобалната икономика ще се повлияят добре, ако има повече конкуренция на пазара, който в момента се доминира от три рейтингови агенции – Standard and Poors, Moody’s и Fitch. Не можем да се доверим напълно на тези агенции, след като те направиха толкова много грешки при определянето на рейтинги, което отчасти доведе до глобалната финансова криза през 2008 г. Те например дадоха рейтинг ААА на много финансови инструменти, гарантирани с вторични ипотеки, който в крайна сметка падна до ниво „джънк”.
През последните месеци тези рейтингови агенции допринесоха за влошаването на кризата със суверенния дълг в еврозоната. Техните негативни присъди за някои страни подействаха като самоизпълняващо се пророчество: понижаването на кредитния рейтинг казва, че страната може да има повече проблеми с плащането на своя дълг, отколкото е имала до момента. И действително това се случва, но не заради обективни, фундаментални причини, а именно заради понижаването на кредитния рейтинг. Затова поддържам създаването на независима европейска кредитна агенция.

- Станахме свидетели на масирана кампания срещу споразумението АСТА. Смятате ли, че ЕП трябва да го ратифицира, особено след оставката на докладчика на парламента по споразумението?
- Като председател на ЕП не мога да предрешавам вота на парламента. През март ще започнат изслушванията по АСТА, а финалното гласуване ще е през юни или юли. Чух критики в парламента от онези, които смятат, че споразумението нарушава личните свободи. Има обаче и такива, които смятат, че сегашните правила са твърде свободни, и блокират развитието на големи индустрии като музикалната или филмовата.

- Бяхте лидер на една от най-големите политически формации в ЕП. Трудно ли е да се постига компромис между различните групи. Как ще насърчите сътрудничеството в ЕП?
- Европейският парламент се различава от националните парламенти по това, че няма официално управляващо мнозинство, което почти автоматично подкрепя решенията на изпълнителната власт. В тази връзка често е по-трудно да се постига компромис. Това обаче ни позволява да търсим истинските достойнства на всеки закон, а не да го приемаме сляпо, защото е бил подкрепен от влиятелни правителства. В резултат на това имаме живи дебати, понякога и спорове около някои закони, но накрая постигаме компромис.