Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) иска нов закон за местното самоуправление и местната администрация. Той трябва да отмени сега действащия, който е от 1991 г. Това заяви вчера изпълнителният директор на НСОРБ Гинка Чавдарова, цитирана от БТА. Пред „Класа“ членове на управителния съвет на сдружението потвърдиха новината, като допълниха, че най-вероятно НСОРБ ще обсъди конкретните си предложения още през януари 2012 г. Сдружението ще настоява в новия закон да се заложат ясни правила за финансовата децентрализация.
НСОРБ предлага като субекти да влязат трите стълба на местната власт - населението, кметът и общинският съвет.
„Искаме цялата материя за това, което зависи от гражданите, да се събере в този закон. Българските граждани имат много права, но в различни закони, затова идеята е те да се съберат на едно място, да са написани ясно, за да са разбираеми и за хората“, каза Чавдарова.
Освен това в последния мониторингов доклад на Съвета на Европа имало препоръка да се приеме кодекс за местното самоуправление, но това все още не е официално обсъждано с кметовете и с представителите на централната власт.

Създават 17 изнесени териториални структури

За новия си четиригодишен мандат сдружението на общините си е поставило за цел и създаването на 17 изнесени териториални структури в цялата страна. Според Гинка Чавдарова тези структури ще са „антените“, които ще предават по-бързо проблемите и ще предлагат начини за разрешаването им в по-кратки срокове.
Едно от слабите места в сегашния закон за местното самоуправление например е тромавото уреждане на отношенията между общините, които участват в общи проекти. Така могат да се загубят средства по европейски програми и в крайна сметка да пострадат хората, защото тежките административни отношения между общините бавят ключови проекти като изграждането на ВиК мрежа или сметища, от които по принцип се възползват поне няколко населени места.

Реакциите на кметовете

„Новият закон за местната власт трябва да се обсъди много внимателно в НСОРБ, защото при нас проблемите са едни, а съвсем други са те в Северозападна България например. Промените трябва да следват програмата за децентрализация, а тя отразява цялата финансова политика, която трябва да водят общините, включително и източниците им на финансиране“, коментира пред „Класа“ кметът на Бургас и член на управителния съвет на НСОРБ Димитър Николов.
На същата позиция застана и колегата му от УС на сдружението и градоначалник на Перник Росица Янакиева.
„Този закон е повече от необходим, за да има ясни регламенти и да не се случва това, което е част от сегашната практика – държавата и общините да са в противопоставяне, вместо да работят в една посока. Трябва да има по-ясни законови норми и за усвояването на европейските средства, за да не се стига до затрудненията, които в момента имат тези общини, които съвместно кандидатстват по общ проект. Новият закон трябва да гарантира финансовата стабилност на общините“, коментира Янакиева.
„Крайно необходимо е вече да изградим едно стабилно законодателство в тази област. Реформи са нужни и в Закона за местните данъци и такси, и в Закона за общинския дълг. Не трябва да правим отделни промени, а да подходим цялостно към реформите, които се отнасят до местната власт, защото когато решаваме нещата на парче, се стига до сериозни проблеми като запорираните сметки на общините например. Общините са част от държавата и затова е нормално те да работят по ясни правила. Най-важното е реално да бъде заложен принципът на децентрализацията, защото замразяването на този принцип в последните години не води до нищо добро, напротив общините стават все по-зависими“, каза пред „Класа“ и кметът на община Мездра и член на УС на НСОРБ Иван Аспарухов.
От своя страна директорът на НСОРБ Гинка Чавдарова прогнозира, че през 2012 г. не се очакват сътресения за българските общини, защото в макроикономическите показатели на републиканския бюджет нямало особени промени.
От НСОРБ отчетоха като положителен факт, че разпределянето на държавните субсидии към общините вече не зависело от политическата ориентация на съответния кмет, което пък гарантира по-голяма прогнозируемост на общинските финанси. Освен това във финансово отношение през тази година повечето общини у нас са запазили нивото си от 2010 г. и дори са повишили собствените си приходи, при това без да налагат по-високи данъци на гражданите.