- Г-н Манолов, КТ ”Подкрепа” сякаш беше по-неактивният социален партньор тази година. Каква е вашата позиция в тази фаза на обсъждане на бюджета?
- Бюджетът тази година търпи поредица упреци, като започнем от философията му и това, че е ориентиран най-вече към свиване на разходите, а не се мисли за увеличаване на приходите. В него има прекалено много резерви. Не се използва възможността за ограничаване на контрабандата и сивия сектор, които за България са неизчерпаеми източници на средства.
В същото време това, което се извършва с БАН, е меко казано подигравка, а всъщност е разгром. За последните промени в бюджета, които още не сме ги видели окончателно написани и казани, се твърди, че средствата за системата за сигурност и допълнителните 20 заплати при пенсиониране в сектора, които трябваше да бъдат намалени на 10, в крайна сметка ще останат непроменени, а парите за тези доплащания ще бъдат взети от други в държавната сфера. Тази политика на стагниране на доходи продължава, без реално действие в икономиката и в системата за социално подпомагане, която пък е твърде щедра към някои наши сънародници.

- Какво конкретно имате предвид ?
- В България има хора, които нямат никакъв принос към нито една обществена система, а се ползват от нея с пълни шепи и в определени случаи получават повече средства, отколкото като работят.

- Според работодатели има скрити 620 млн. лв. за държавната администрация и по този начин всъщност не може да се проведе реформа в системата?
- Във всички бюджети досега се оставя резерв за допълнителни доплащания, в което аз не виждам нищо лошо. Могат да се получават добавени плащания стига да има свършена работа срещу това. Правя тази уговорка, защото общоизвестно е, че от тези средства лъвският пай се заделя за политически назначените лица, ефектът от чиято работа е и най-малък. Това е нещо, с което не можем да се преборим. Абсолютно съм убеден, че има скрити и неразшифровани разходи, които да се ползват като буфери. И министърът няма да е добър министър, ако не предвижда такива. Проблемът е, че бягаме от програмното бюджетиране. Просто чиновниците от Министерство на финансите пълнят бюджетната матрица по инерция, както всяка от предходните години.

- Може ли да стигнете до единна позиция с работодателите за харченето на парите от бюджета? Все пак постигнахте единство по въпроса за фискалния резерв? И дали този реверанс към социалните партньори не беше планиран?
- Като че ли компромисът беше планиран ход, но това е маниер на политиците не от вчера. Целта е да се отбележи отстъпка, с която всъщност да се отклонят възможни корекции в други направления от бюджета. Бюджетът е ненужно стагниран и отново към пенсиите няма разумен подход. Разкъсването на връзката между осигурителния принос и размера на пенсиите е вреден подход и поради това и опасен. Идеята политически да бъдат повишени най-ниските пенсии вероятно ще се хареса на много хора. Но това ще доведе до напрежение в други групи от това население. Тогава, когато се установи, че за различен обществен принос пенсионерите ще получават сходни пенсии, няма да се чуят овации.
Така се получава, като се излезе от златното швейцарско правило за увеличение на пенсиите, което бяхме възприели за кратко преди няколко години. При него пенсиите се вдигат според индекса на инфлацията и ръста на средноосигурителния доход, които са обективни величини и дават реален резултат. Ние прекалено рано въведохме този принцип, защото тогава имахме много ниски нива на пенсиите. При един разумен подход можеше да се запази този принцип и да се поддържат вътрешните баланси. Да кажем вдовишките добавки могат да се разглеждат по отделен начин, при запазване на швейцарската система. Увеличаването на едни пенсии, а замразяването на други ще има негативен ефект.

- Има ли възможност да се промени и вашият подход? Не е ли целта на всички освен да се удовлетворят належащите социални потребности и да се постигне по-добър инвестиционен климат и в крайна сметка по-висок растеж?
- Ако ние постигнем общи позиции с другите социални партньори, това би значело, че третата страна е проблемът. Колкото повече прилики има между работодатели и синдикати, толкова по-притеснително е това. Но както в работодателските, така и в синдикалните организации има огромен експертен капацитет. И той е формиран според потребностите на двата типа организации. По съвсем различен начин е систематизиран и организиран профилът на експертизата на кабинета. Когато имаме отговорно правителство, то ползва експертния ни потенциал, още повече че тази помощ му е безплатна, в рамките на институцията на социалния диалог. Вместо това правителството, а и други са се изкушавали да плащат на някакви папагали да го славословят, които понякога го правят за смях. Миналата година подобни наети хвалители бяха подготвили анкризисния пакет. Проблемите в България са навсякъде другаде, но не и в инвестиционната среда. Те са в инфраструктурата, администрацията, корупцията и във всяка друга среда, но не и там. При тези ниски данъци, които се събират в България, би трябвало инвеститорите да се блъскат на опашката. А за такова нещо няма и намек.

- Как ще отговорите на предизвикателството, че синдикатите само искате, а не предлагате решения?
- Те не са виждали синдикати, които само искат. Ако ние търпим някакъв упрек, е, че ние сме прекалено национално отговорни. Погледнете как се държат нашите колеги от другите страни в Европа. Такива отговорни профсъюзи като в България няма никъде. По-скоро упрек трябва да търпи другата страна. Освен това ние много често предлагаме съвсем конкретно как да станат някои промени, които биха били приемливи за повечето страни. Има нещо като “свещени крави”, които не трябва да се пипат. Най-лесно ни е да кажем, че не е наша работа да предлагаме, което наистина е така.

- Какво е вашето мнение за увеличаване прага за национално представителство в НСТС, което означава редуциране на състава му?
- Ако има какво да се прави, то е в полето на работодателските организации, но не бих искал да засягам никого. Ние отдавна поддържаме тезата за намаляване на работодателските организации в НСТС. Първо бяха три, после стигнаха до шест. Но въпросът кой какво и кого представлява. Оставяме с впечатление, че министър Дянков се опитва да угоди на нечий интерес. Би трябвало да се говори в посока на философията на верификацията, защото ако погледнем европейската практика, виждаме, че както големите компании, така малките и средните предприятия, но и едноличните фирми имат свое представителство в националния социален диалог. Ясно е, че не могат всички да бъдат поставени под един знаменател. Едно предприятие с 1000 работници не може да бъде сравнявано с една квартална сладкарница. В България например малките фирми и бакалничките са много по-многобройни от големите фирми. Универсалните критерии, чието начало датира от 90-те години, са свързани със съвсем друга икономическа среда. Тогава имаше над 3000 държавни предприятия и само неколкостотин частни, а работещите бяха към 6 милиона. Очевидно всички аналогии с днешния ден са повърхностни. А и по тези критерии за верификация профсъюзите се разбрахме, защото отстраняването на някои от нас противоречи на международното законодателство, което сме ратифицирали.

- Работодателите се поздравиха тази година, че събираемостта от подоходния данък е доста по-голяма от тази на корпоративния данък. Това успех ли е за бюджета?
- Това не ни изненадва. Ниските ставки пълнят джобовете на разбойниците за съжаление. Тези данъчни нива убиват най-бедните, защото при практическото премахване на необлагаемия минимум, всички доходи се облагат, но на дребните съществувания. При малки доходи всеки лев е от значение, докато при високия данъкът не е такъв проблем.

- Увеличението на доходите и потреблението само чрез преразпределение на бюджета ли трябва да става според вас?
- Преразпределението е само един от механизмите. Не се ли появи платежоспособно търсене, няма как да се постигне нещо. Насочването на средства предимно в областта на транспорта не е лошо, но те трябва да осигуряват заетост. Тези обекти дават хляб не на българи, което според нас е абсурд. Ние не застъпваме становището за засилване на протекционизма, но трябва да има разумен баланс. Самите инфраструктурни проекти се обезсмислят, ако не създават заетост в страната, защото всъщност те са харчене на огромен ресурс. А Европа не дава пари за нашите магистрали.

- Каква е вашата позиция за реформата в БАН? Предвидено е увеличение от 54 млн. лв. за средното образование, а във висшето има реално намаление. Като цяло средствата за БАН са редуцирани с около 30%.
- Има някаква странна вендета срещу БАН. Не е известно дали това е пренос на опит на министъра на финансите от Грузия, където по подобен начин беше съсипана научната общност. Нека не се заблуждаваме: в БАН наистина има потребност от реформа. Нищо не е мръднало в съветския й модел, но и обезкръвяването на цяла система не е решение, защото това ще я убие, а не реформира.

- Възможен ли е моделът, който предлага министър Дянков, 1/3 от средствата да е субсидия, 1/3 да е от европейски проекти и другата 1/3 да бъде от частни донори?
- Нещата са навързани едно с друго. Структурата на българската индустрия е такава, че тя не произвежда нищо високотехнологично. Тя произвежда полуфабрикати, суровини или е на ишлеме. Продуктите на науката нямат пазар. Но от друга страна, не е възможно някои сектори да бъдат ликвидирани безотговорно. Например, кой утре ще ни предупреди за възможността от земетресение? Ние предложихме един друг подход на министър Дянков. Когато става дума за съфинансиране, парите да се отпускат целево. Вярно е, че да се преправи съществуващата матрица коства много усилия и чиновнически труд.

- Много малко стана дума за проблемите в местните бюджети. В някои общини има огромни дефицити. И като цяло все по-голяма стана пропастта между малкото селище и големия град.
- При тези данъчни нива очевидно, че не остават много инструменти за поощряването на тези региони. Разбира се, една от възможностите са европейските проекти, но там ефектът е ограничен във времето. Привличането на инвеститори за тези региони може да бъде само финансов. Един от подходите е да се дадат данъчни ваканции за инвестиции в изостанали региони. За съжаление няма никакви други стимули засега за общините освен субсидиите.