- Г-н Калфин, как се чувствате в седмицата преди балотажа?
- Чувствам се като в ендшпила на кампанията. Мисля, че всички послания, които трябваше да бъдат отправени, бяха дадени. Ако трябва да обобщя предизборната кампания, то съжалявам, че тя не можа да даде достатъчно гласност за алтернативите пред България. Продължавам да мисля, че трябваше да има повече дебати между кандидатите, и то свързани с президентските правомощия. Това можеше да се случи и в седмицата преди балотажа, но за съжаление г-н Плевнелиев не пожела да участва в диспут с мен въпреки поканата ми до него.
Теми като външна политика и национална сигурност останаха абсолютно незасегнати от кандидатите, а те са от огромна важност и в прерогативите на президента.

- Какво ви зарежда с енергия в края на кампанията?
- Това, което виждам в хората, с които се срещам – а то е много силно желание България да върви напред. Разбира се, има различни виждания как това да стане. Но това, което действително ме изпълва с увереност, е, че българският народ не се е обезсърчил въпреки трудностите, а търси начини да стъпи на правилния път.
Надявам се алтернативата, която предлагаме с проф. Стефан Данаилов, да бъде оценена като по-добрата. Тя е европейската, демократичната, свързана с усилията на вече поколения българи през последните десетилетия България да стане уважавана европейска държава.

Народът ни не се е обезсърчил, търси правилния път

- Партии и кандидат-президенти отправиха много критики за организацията и провеждането на изборите, имаше хора, които бяха затруднени да упражнят правото си на глас. Не се ли притеснявате, че това ще доведе до по-ниска активност на балотажа?
- Лошата организация може да спре хората да гласуват, но може и да ги амбицира да упражнят правото си на глас. Аз съм наблюдавал много избори в чужбина, включително и в нови държави като Косово, участвал съм в избори в България и наистина мога да кажа, че това, което се случва у нас, не отговаря на никакви стандарти. Ако България не беше страна от Европейския съюз, същите тези наблюдатели, които са тук, щяха да гледат буквално под лупа всички нарушения и щяхме да получим много тежки оценки. Но никой не бива да мисли, че като сме влезли вече в Европейския съюз, могат да се зачеркнат всички демократични стандарти. Хаосът, лошата организация, съмненията за подмяна на резултата, натискът в хода на кампанията, включително от полиция и администрация, правят – повтарям – изборите много далеч от всякакви демократични стандарти.

Изборите са далеч от всякакви демократични стандарти

- В сряда вие се видяхте с наблюдателите от ОССЕ, които ден след изборите им дадоха висока оценка. Попитахте ли ги за основанията им?
- Разбира се. Това, което ми казаха ръководителите на мисията, е, че първият доклад, който са написали, на практика не обхваща изборния ден, а тяхната организация. Тук не е оценено това, което са видели при приключването на изборния ден, всичките истории с разнасянето на чували, надхвърлянето на предвидените в закона срокове. Така че се надявам всичките тези проблеми да намерят място в окончателния доклад на мисията на ОССЕ.

- Споменахте, че сте наблюдавали избори в много страни по света. Ако ви изберат за президент, бихте ли се обявили в подкрепа на електронното гласуване, така както е в Бразилия например?
- Аз ще настоявам да се въведе електронно гласуване. Това беше предвидено в Избирателния кодекс, после авторите му се отказаха. Така самият процес и отчитането на резултатите могат да бъдат многократно облекчени, разбира се, при гаранции за анонимността на избирателя и за недопускане на манипулации. Затова смятам, че е задължително въвеждането на електронно гласуване, и то максимално бързо.

- През седмицата имаше две заседания на Съвета на Европа в търсене на изход от финансовата и икономическа криза. Наистина ли България е оазис на стабилността и могат ли да се материализират някакви ползи от това?
- Хората трябва да знаят, че кризата не минава някъде встрани от страната ни. Българската икономика е изцяло свързана с европейската и не е в никак добро състояние. Кризата удари онези страни от еврозоната, които имаха проблеми с конкурентоспособността. България е извън еврозоната, но има същите, дори по-сериозни проблеми с конкурентоспособността. Ние сме изложени на всички възможни рискове. Вижда се, че правителството поддържа нисък дефицит с цената на огромни социални лишения и нарастваща бедност, което съвсем не прави България по-стабилна.
В този план аз очаквам от българските лидери да престанат да се държат като отличници за пример, защото не сме такива, а изявленията на премиера Борисов предизвикват само снизходителни усмивки. На второ място, нужна е политика, която да приближава икономиката ни до европейската. Трябва да се мисли за времената след кризата и да се отделят повече пари за образование, иновации, за модернизация на икономиката.
Истината е, че българската икономика в момента с всеки ден се отдалечава от средните европейски равнища и е глупаво да се сочи Гърция като лош пример.

Трябва да се мисли за времената след кризата

- Извинете, но не се ли страхувате, че кандидатирайки се за президент, влизате в положението на човек, който си купува фабрика на 9 септември 1944 г.? Критикувате икономическата политика на ГЕРБ, но ако бъдете избран, ще трябва да работите с тяхното правителство и парламентарно мнозинство.
- Не се страхувам! Още повече заради увереността ми, че ще има обрат. Въпросът е дали този обрат в политическите нагласи ще се прояви още на тези избори – предстоят балотажи на много места в страната, или по-късно. Аз вече виждам наистина много хора, които си дават сметка за сбърканата правителствена политика. Не може правителство, което се определя като дясно, на практика да се държи като мащеха за бизнеса. Това се вижда и оценява. Обратът в политическите нагласи е въпрос на време. А проблемът е, че дотогава ще бъдат нанесени доста щети на държавата.
Сигурен съм, че за България идват дни, които ще изискват усилията на всички.
Президентът е призван да бъде обединител.

Президентът е призван да бъде обединител

- А има ли наистина държавният глава правомощия и възможности да бъде социален президент? Можете ли да гарантирате, че ще бъдете такъв?
- Ще ви дам пример с обрата в обещанията на опонента ми г-н Плевнелиев. Той допреди седмица казваше, че не може да има социален президент в България, защото президентът не раздавал пенсии и заплати, а в сряда четох негово изявление, че той ще е социалният президент, а Калфин не можел да бъде такъв. Защо – неизвестно!
Знаете – България по конституция е демократична, социална и правова държава. Да се пита дали президентът може да има отношение към социалните въпроси, е все едно да се пита дали премиерът има отношение към демокрацията у нас. Естествено е, че социалните въпроси, нещата, свързани с интереса на обществото, ще бъдат в центъра на вниманието на президентската институция. Ако един президент наистина си върши работата, а не служи за декорация на министър-председателя, той не само ще вижда социалните проблеми, но и ще използва всички механизми, с които разполага като институция, така че тези въпроси да станат проблем на парламента и правителството.