Прошко Прошков, кандидат за кмет на Синята коалиция: Трябва закон за София, който да балансира интересите на града

Прошко Прошков е потомствен софиянец. Смята, че това не го прави по-специален от другите, но прави града по-специален за него. Роден е на 31 август 1974 г. в София. Израсъл е в кварталните улици на „Лозенец“. Дядо му Прошко държал магазинче на „Пиротска“ и събирал невероятни чешити – все хора от старата софийска бохема преди 9 септември. Духът на града му е близък, защото е част от детството му. Живял е и в други градове – в Кемниц и Берлин, от които има страхотни спомени и паметни мигове от студентския живот, но не е същото, като привързаността му към София.


- Г-н Прошков, не ви ли се струва, че София е пренаселена? Как гледате на традиционния спор София – провинция?
- Първото преброяване след Освобождението показва, че в София живеят 20 000 души, от които българите са около 12 000. Това са няколко днешни жилищни блока. Така че кореняците софиянци са малко. Повечето са дошли в града по-късно и това е нормално. Столицата предлага повече възможности за препитание, за култура, за досег със света. Тук винаги са идвали находчивите и любопитни хора от страната. Идвали са и бежанците от войните, каквито са и моите предци, преселени от Македония. Столицата София е град на преселници. И въпреки това духът на столицата не се е загубвал, а напротив, развивал се е и се е оформял. Днес не е по-различно, отново идват хора, които търсят работа и простор за развитие. Но градът не им предлага нищо освен квартали спални, където вечер да се затворят в своята среда и да слушат своята музика. Няма го проникването между културните модели и взаимното влияние, онова най-малко общо кратно, което оформя градския дух. Днес в София има паралелни реалности, различни стилове на живот, които нямат допир помежду си освен в „уюта“ на градския транспорт.

- Район „Лозенец“, на който сте кмет, е един от най-презастроените райони на София. Защо допуснахте да се случи?
- Аз съм кмет от 4 години, а презастрояването се случи много преди това. Но истината е, че дори и да беше по мое време, едва ли щях да мога да го спра. Терените в „Лозенец“ бяха върнати на собствениците, от които са били одържавени от комунистическата власт. Всеки от тези собственици преследва своя стопански интерес. Това, как и колко се застроява, е въпрос на застроителен план. Ако градската управа още при Софиянски имаше идея за бъдещето на града, то нямаше 15 години да се отлага приемането на общ устройствен план на града, който да „закове“ параметрите в различните зони съобразно интересите на хората. Градоустройственият план на София бе приет чак в края на 2009 година и също не дава оптимален баланс на градската среда, но поне го има. Презастроеният, задъхващ се град, в който живеем, се дължи на престъпно управление, последвано от чиновнически произвол, наложен от ГЕРБ. За да прилагаш мащабни градоустройствени решения, се иска политическа воля и визията на специалистите. А експертите не бяха търсени от ГЕРБ.

- Смятате ли, че кметът наистина може да се справи с дупките, кучетата и боклука?
- 20 години говорим за тези битовизми - дупки, кучета, боклуци. Вместо като европейски град, при това града, който Константин Велики нарече „моят Рим”, да привличаме милиони туристи, световният бизнес да инвестира тук, да правим културни събития, които да са част от европейския културен афиш, вместо това градът прилича на бомбардиран зверилник. Да, аз ви казвам, че не просто тези битовизми са решими, казвам, че ще ги реша за 2 години. Проблемът с дупките и кучетата е един и същ – нарича се мафия. Мафията краде от парите за асфалт и има интерес проблемът да е безкраен. Мафията краде от парите за кучета и има интерес проблемът да е безкраен. Аз ще резна лентата на мафията и ще реша проблемите. За 2 години.

- Кажете като десен кандидат каква ще бъде финансовата и фискалната ви политика в общината?
- Много различна от тази в момента. Трябва закон за София, който да балансира интересите на града, за да не бъде столицата обект на гнева или благоволението на премиера. Днес в София остават под 25% от събраните подоходни данъци, другото отива в държавния бюджет. Второ, такса смет днес се събира като данък, несправедливо, върху данъчната оценка на имота, а не върху боклука. Това ще се промени. Трето, ще заменя историческото бюджетиране със съвременното програмно изготвяне на бюджети, отразяващи ясно приоритетите на града и подчинени на интегрирания план за развитие, който ще разработя заедно с експертите и след обсъждания с гражданското общество.

Станете почитател на Класа