Драгомир Стойнев е депутат от парламентарната група на Коалиция за България и председател на комисията по труда и социалната политика на Народното събрание. Той е възпитаник на Сорбоната и френското училище за висши кадри и политици ENA. Бил е икономически съветник на министър-председателя Сергей Станишев в периода 2005-2009 г. Участвал е в изготвянето на годишния доклад на президента Георги Първанов за 2006 и 2007 г.

- Г-н Стойнев, от МТСП изнесоха данни, че безработицата в България е 9,45%, а НСИ съобщи за около 11%. Как бихте коментирали това разминаване?
- Има разлика между официалните данни на управляващите и официалните данни на статистиката. Данните на статистиката съвпадат с тези на Евростат. Според управляващите, безработицата намалява, създават се нови работни места, хората живеят добре. Само че това, което ние наблюдаваме, е коренно различно от данните на управляващите. За две години те загубиха или закриха 366 000 работни места. Коефициентът на заетост падна от 63 % на 58 %. Безработните се увеличиха с нови 149 000 души и коефициентът на безработицата достигна 11,3 %. Всеки четвърти младеж е безработен и трябва да избира дали да остане в безработен тук, или да напусне държавата. Животът на хората става все по-труден. Основните доходи на българските домакинства са от работни заплати. Когато човек няма работа, няма работна заплата няма и доходи. Неслучайно Европейската комисия посочи България като държавата с най-голям риск от социално изключване и изпадане в бедност. Може би тези факти и данни управляващите не ги знаят, тъй като до момента в социалната сфера няма конкретна политика и антикризисен план за пазара на труда, както направиха всички държави в ЕС. Говорят се общи приказки, чуваме фрази с оптимизъм, който обаче не се покриват с обикновения живот на българския гражданин.

- Успешни ли са програмите на социалното министерство за решаване на проблема със заетостта?
- Министърът на труда и социалната политика не разбра едно нещо, което е важно, за да има успех на пазара на труда. То е следното - парите от ЕС по оперативните програми се дават, за да подпомогнат националните политики. Те не могат да заместят финансовите средства от държавния бюджет. Нужна е повече обективност и самокритичност, когато става дума за оперативните програми и изразходване на ресурсите. Не бива да се пропуска фактът, че след оперативна програма „Околна среда“, оперативна програма „Човешки ресурси“ е на предпоследно място по усвояване на всички оперативни програми. В европейски план България е на едно от последните места по усвояване на средствата по Европейския социален фонд. Това, в което обвинявам лично министъра на труда и социалната политика, е, че най-ниска усвояемост имаме там, където тя е най-нужна. А именно за интеграцията на уязвимите групи на пазара на труда и за повишаване на ефективността на институциите на пазара на труда, социалните и здравните услуги. Ако средно за оперативната програма усвояването е 11,4 на сто, то тъкмо по тези най-важни приоритети, където се финансират оси за безработни, усвояването е под 7 на сто. Също така, колкото и да се хвалят с „високата усвояемост“, все още не са усвоени парите, договорени от предишното правителство през 2009 година, които са на стойност 340 милиона лева.

- Как бихте формулирали основните грешки в социалната сфера?
- Управляващите забравиха, че има хора в тази държава. Всички политики на едно правителство трябва да водят до подобряване на живота на хората, а не до подобряване на собствения си живот или на един елит, който се намира около управляващите. Много малки и средни предприятия, вече около 60 % , фалираха и изчезнаха. ГЕРБ не съумя да подпомогне българския бизнес, като още през 2009 година проведе една доста агресивна политика срещу него. В момента за конкурентност на българския пазар не можем да говорим. Ако човек направи елементарното усилие да види кои фирми печелят най-вече обществените поръчки, в който и да е сектор, и направи проверка - ще види кои са основните играчи. Затова смятам, че е твърде късно вече ГЕРБ да предложи политика за хората, тъй като очевидно това не е тяхната основна цел.

- Каква е прогнозата ви за заетостта до края на тази и началото на следващата година?
- Безработицата ще се увеличава. Едва през лятото на следващата година може да имаме заченки на намаляване на безработицата. Дотогава българският народ го очаква един доста тежък период. Ние много лесно хвърляме в пространството определени цифри, касаещи намаляването на заетостта и увеличаването на безработицата. Зад тези цифри обаче стоят човешки съдби. Хора, които са в безизходица. Хора, които вече започват да не могат да изхранват своите семейства. Онзи ден беше 15 септември. Министърът на образованието много хубаво каза и му пожелавам да постигне този успех, че едва ли не се модернизира образователната система в средното образование, че ще могат да се провеждат курсове от вкъщи, децата ще се обучават през интернет. Само че не знам дали министърът на образованието знае, че според последното преброяване на населението едва 40 % от домакинствата имат компютри. Нима министърът е уведомен, че лошите кредити се увеличават най-много през септември месец, защото хората заделят пари, за да изпратят своите деца на училище. Домакинствата, които пропускат основни хранения не се интересуват каква политика предлага лявото и каква политика предлага дясното. Те искат решение в момента, те го искат веднага, защото през зимата ни очаква увеличаване на газа, съответно ще се увеличи и парното. Да не говорим, че към 45 % от домакинствата не могат да си набавят и купуват необходимите лекарства.

- Бихте ли се ангажирали до какви нива би стигнала безработицата?
- В края на тази година предполагам, че ще надмине 12 %, а в края на зимата, някъде към месец май ще стигне около 14 %.

- Това е доста мрачно...
- Мрачна е прогнозата. Тук дори не визирам онези обезкуражени около 260 000 лица, които по никакъв начин не вярват, че държавата може да им помогне. Тази прогноза може да се окаже и оптимистична, тъй като според бизнеса данните са много много по-високи. Ако наистина не се покаже характер в действията на правителството, това няма да доведат до нищо добро - в социалната сфера нищо не се прави.

- Какви мерки за справяне със ситуацията предлага левицата?
- Трябва да се помисли относно политиката за доходите. Лявото мислене за стимулиране на икономиката е чрез увеличаване на доходите. Заплатите не са високи. Хората трудно спестяват, а всичко, което получат, отново го връщат в икономиката. Увеличаването на търсенето и по-голямото потребление ще доведат до по-голямо производство, по-голямото производство ще даде повече работни места и увеличаване на доходите. Биха могли да се предприемат конкретни мерки за евентуално увеличаване на държавния дълг за сметка на стимулиране на икономическата активност, в което не виждам нищо лошо, при положение че ние можем да си го позволим. Правителството обаче продължава да слуша това, което му се казва отвън, или пък да работи срещу хората и срещу българската икономика.

- Как оценявате бизнесклимата у нас?
- Според „Евробарометър“ българските граждани изпитват дълбоко недоверие към правителството. Бизнесклиматът за някои хора, които са приближени към правителството, може да се подобрява, но според всички представители на бизнес средите като цяло имат доста негативно отношение за бъдещото развитие на страната. Като цяло оптимизмът на правителството не се споделя от бизнеса.

- Да очакваме ли стачна вълна от октомври насетне?
- Тази активност от страна на синдикатите е доста неразбираема за мен. На 1 юли 2009 година, десет дни преди изборите, синдикатите спретнаха един огромен митинг пред Министерския съвет, за да се противопоставят на решението на тройната коалиция да замрази заплатите в държавния сектор като антикризисна мярка. Сега, когато стотици хиляди хора остават на улицата, когато хиляди хора работят, без да им се плащат заплатите, когато се разширява бедността и мизерията, синдикатите си мълчат. Това за мен е странно. Така че тези стачки преди изборите, виждайки колко добре работят синдикатите и правителството, не очаквам. По-скоро очаквам всички граждани, които са недоволни да излязат на протести, както тези дни еколозите в Добрич се противопоставиха на шистовия газ. Огромни протести могат да предизвикат единствено хората, които са длъжни да отстояват своите права, длъжни са да се борят за своя хляб и, разбира се, ще получат подкрепа от наша страна.

- Да очакваме ли левицата да инициира такива протести на гражданите?
- До изборите протести, инициирани от нас, няма да има. Смятаме да се съсредоточим върху предизборната кампания. След изборите , ако продължават грешките на правителството, ние сме готови да инициираме такива протести, в които може да се включи всеки, който е недоволен от правителството, независимо дали е член или не на БСП.