- Г-жо Коларова, кой какво спечели и загуби от вота на недоверие към правителството, който се проведе във вторник?
- Вотът на недоверие не е игра с нулев сбор, при която както знаем, когато единият играч печели, другият със сигурност губи. Другата тривиална констатация е, че резултатът от този вот не се измерва само с изброените гласове за и против. Макар по гласове подкрепата за управляващите да е внушителна, със сигурност бе регистрирано свиване на парламентарната им база. Т.е. има ерозия на дясната парламентарна подкрепа за кабинета на ГЕРБ. Забелязва се и друга тенденция – в досегашните парламенти независимите депутати почти винаги се излъчваха от групите на управляващите, това е нормалната практика и по света. Докато в настоящия парламент забелязваме обратна тенденция – разпадат се групи на опозиционни партии и вече 12 от така появилите се „независими” депутати подкрепят управляващите. Дори при сегашния вот „Атака“ да беше гласувала „против” или въздържал се, отлюспилите се атакаджии щяха твърдо да подкрепят ГЕРБ. Този тип парламентарно мнозинство не се приема като „добър”, защото договарянето с партии винаги е по-прозрачно за избирателите. Очевидното от този вот е, че ГЕРБ избра по-лесното пред по-доброто.

- А как вотът ще се отрази на останалите партии?
- Сред най-големите губещи от този вот на недоверие е „Атака“, защото партията загуби достойнство. След вътрешните разцепления и след като партията бе морално заклеймена четири пъти чрез отказа на всички парламентарни групи да изберат Волен Сидеров за председател на комисията по парламентарна етика антикорупция и предотвратяване конфликта на интереси, „Атака“ се оказа в позицията да гласува заедно с отцепилите се от партията. Тоест, има едно смирение, което не подхожда съвсем на образа на тази партия. Традиционният опозиционен блок – БСП и ДПС, не спечелиха много от вота. Макар да постигнаха предварително поставената си цел – да получат подкрепата не само на 5 депутати на Яне Янев, но и на Синята коалиция, двете партии в ляво от центъра инкасираха и загуби. БСП бяха подложени на публично унижение, защото поне аз не си спомням от парламентарната трибуна някой да си е позволил два часа да ги атакува толкова остро. Но социалистите загубиха най-много от отлагането на дебата. Много по-удобно за тях щеше да е дебатът да е в петък, преди партийния им форум, когато тази подкрепа, която получиха в парламента от дясно, щеше да легитимира острите декларации на Станишев, заклеймяващ ГЕРБ като антидемократична партия.

- Управляващите набедиха десните, че са част от нова тройна коалиция – БСП, ДПС и Синята коалиция. Това може ли да доведе до отлив от подкрепата за десницата?
- Със сигурност Синята коалиция беше поставена в позиция, която не им даваше възможност да избират. Това си беше своеобразен капан. От началото на годината те нееднократно заявиха острата си критика спрямо вътрешния министър и неговата политика в сферата на сигурността и борбата с престъпността. Станахме също така свидетели и на много остър междуличностен сблъсък между Иван Костов и Цветан Цветанов. В тази ситуация сините просто нямаха избор. Според мои колеги единствено силният ход за тях би бил те да инициират вот на недоверие. Те не го направиха, защото вече бяха декларирали, че няма да инициират вотове на недоверие до изборите. Това е нормален ход – на изборите гражданите ще направят своята оценка за правителството чрез вота си. Сините станаха жертва на ситуацията, защото левият блок (ДПС и БСП) в известен смисъл злоупотреби с принципната политическа позиция на традиционно десните партии. СДС и ДСБ обаче и спечелиха, защото показаха, че са единни преди предстоящите избори, въпреки провокациите по този повод. В крайна сметка от третия вот на недоверие срещу кабинета „Борисов“ се видя, че преди изборите и ГЕРБ, и БСП играят „на сигурно” като две партии, които очакват да се срещнат на балотаж наесен – не само на президентския вот, но и на кметските избори в много градове.

- Как резултатите от предстоящите избори ще повлияят на политическата ситуация в страната? Може ли да има предсрочни избори, ако ГЕРБ не излъчи свой президент?
- Много трудно е ГЕРБ да загуби президентските избори. За да стане това, те трябва да излъчат много по-слаб кандидат от обявените досега. А досега издигнатите кандидатури не блестят с лични качества и харизма. Това е много трудно, но не и невъзможно. И въпреки това не смятам, че ГЕРБ ще загубят президентските избори. Това би било много голяма изненада. Дори и ГЕРБ да загуби президентските избори обаче, според мен те ще продължат да водят политика, която да не ги доближава, а напротив – максимално да ги отдалечава от едни евентуални предсрочни парламентарни избори.