- Г-жо Буруджиева, как оценявате последния вот на недоверие към кабинета? Има ли някой в политическото пространство, който спечели от него?
- Мисля, че няма играч, който да спечели. Успешността на един вот на недоверие се вижда, ако има промяна в политическото или във властовото влияние на някоя от партиите. Според мен опозицията не успя максимално да извлече ползата от този вот на недоверие. В този смисъл не мога да кажа, че направиха някаква качествена заявка за управлението. Всичко ще зависи от това до каква степен от тук нататък ще успеят да развият позициите си по различни теми от управлението на ГЕРБ. Управляващите бяха твърде изнервени, от една страна, и твърде самовлюбени, от друга, за да повлияят позитивно на избирателите. Някак си самият дебат беше фокусиран върху самите партии и самите личности, върху това, което политиците имат да си кажат, вместо върху това, което гражданите искат да чуят. В този смисъл не спечелиха и самите граждани, защото от този вот стана ясно, че нищо позитивно няма да произтече и за тях.

- Мнозина се чудят защо се провеждат вотовете на недоверие при условие, че те не постигат целта си – да свалят правителството?
- Вотът на недоверие не е инструмент за сваляне на правителството. Много рядко това се случва където и да е по света. Вотът на недоверие е инструмент, при който се дава възможност за по-концентриран дебат по конкретни политики. Може дори да се приеме като един по-сериозен парламентарен контрол. Всички вотове досега са довели до даден резултат, защото няма нито едно правителство, на което да са гласували вот на недоверие и да е управлявало повторно. В крайна сметка тази система постига резултатите си само че не трябва да очакваме това да се случи в момента на гласуване. Причината е, че вотът се иска от опозицията, а тя много рядко може да промени и да отцепи част от мнозинството.

- Как смятате, че ще се отрази гласуването и повдигането на темата за политиката на сигурността и обществения ред на изборните резултати?
- Вотът повишава и привлича вниманието на хората върху конкретни проблемни теми. Например, ако някой човек няма позиция за политиката на сигурност в своето ежедневие по време на дебатите вижда различните политически позиции много ясно. Така отделните хора усещат, че има и други, които мислят по подобен на техния начин. Това е ефектът на снежната топка. Показва се едно мнение, което изглежда минимално в рамките на парламентарната зала, но в рамките на кампанията се търси неговото експониране, за да се привлекат още хора. Дали това ще се случи и избирателите ще проявят повече доверие към опозицията, зависи изцяло от действията на кабинета през оставащите няколко месеца.

- Как смятате, че ще се оформи основната битка на президентските избори. Чуха се мнения, че БСП и ГЕРБ ще се опитат да изолират останалите кандидати, възможно ли е това да се случи?
- Не е възможно да се случи такова нещо. Изборите се провеждат по определени правила. В случая г-жа Меглена Кунева се опитва да ни каже, че има други правила. По повод на това кога да се осъществява регистрацията Изборният кодекс е пределно ясен. Това, което разиграват в момента от нейния екип, напомня казуса с регистрирането на НДСВ през 2001 година. Не може да спечелиш в кампания, като използваш един и същи номер два пъти. Няма как институционално да бъде пренебрегнат един кандидат, който има електорално значение и влияние. Всеки един от участниците в надпреварата може да се съобразява с другите или да не се съобразява. Това си е негово право. Така че моята прогноза е, че основните кандидати няма да се състезават на принципа – дебат с всички, а ще разчитат на самостоятелен диспут.

- Вниманието като че ли е съсредоточено повече върху президентските избори. Как според вас ще се развие борбата на местния вот?
- Истината е, че основният фокус на хората по места си е за местните избори. Естествено те ще гласуват и на президентските, но много ясно си дават сметка, че качеството на живота им в много по-голяма степен зависи от местното управление. Аз бях изненадана от заявката на г-н Цветанов в тези местни избори да търсят повторение на резултата от 2007 година, който не беше никак добър. Поне не може да се каже, че е добър за една управляваща партия. Би трябвало ГЕРБ ясно да заявят своите приоритети в основни общини и да очертаят националната политика към местната власт. Лошото е, че и другите партии, които участват в тези избори, също не са формулирали своите приоритети. Струва ми се, че България има нужда от нов вид политика, която политиците й дължат.