- Г-н Аврамов, какво е посланието от смяната на тези 13-14 човека от различни нива на изпълнителната власт?
- Няма да ви е лесно да намерите отговор на този въпрос. Честно казано, не виждам обяснение, поне от гледна точка на политическата рационалност. Нямаше и нужда г-н Борисов да демонстрира, че държи здраво властта в ръцете си – всички знаят, че това е така. Логически нещата също не се връзват. Чета, че министърът на транспорта се сменя заради бавното усвояване на еврофондовете и в същото време на неговото място се слага заместникът му, отговарящ за еврофондовете. Обясненията – такива, каквито са до момента – ми се струват неубедителни и затова преди да коментираме мотивите, е редно да ги поискаме.

- Веднага след изборите г-н Бойко Борисов каза, че най-големият враг на ГЕРБ е самият ГЕРБ. Дали пък не коментираме просто опит за оптимизация на администрацията, извършен преди избори?
- Аз ще си позволя – с уважение, разбира се, друга перифраза и ще кажа, че единственият враг на премиера е самият премиер, никой друг! Съзнавам, че на никой, който е министър-председател, не му е лесно; знам, че отговорността да взимаш решения, вкл. за неща, които не разбираш, е тежка; че страната има купища проблеми; че способностите на кадрите, които си намерил и назначил, са ключови за успеха или провала на цялото управление. Но това не е наш проблем – нито на политолозите, нито на медиите, нито на гражданите. Избирателите са дали доверието си на ГЕРБ и той трябва да се справи. Образно казано, топката винаги е в полето на премиера и на ГЕРБ. Да, вероятно собствените ти кадри могат и да те провалят, но всичко е в твоите ръце.

- Преди време някой беше сравнил управлението на премиера Борисов с това на френския президент Саркози – и двамата създавали събития и управлявали чрез техния медиен отзвук. Може би с този акт премиерът ще мобилизира електората на ГЕРБ?
- Категорично не съм съгласен! Не можеш да мобилизираш електората си със смяната на няколко фигури, от които само 2 политически – един министър и един зам.-министър. И то без да дадеш солидно обяснение, без дори да обясниш на зам.-министъра на икономиката, че си е подал оставката.
Що се отнася до сравненията между президента Саркози и премиера Борисов, струва ми се, че те трябва да бъдат правени много внимателно. Цялата политическа кариера на Никола Саркози е плод на целенасочено, планирано, групово усилие на френската десница, която беше в насипно състояние и години наред се събираше парче по парче. Саркози дойде на власт във Франция с реформаторски дневен ред. Моля в ГЕРБ да ми простят, но не съм видял в тях никакви реформаторски идеи и никакъв дневен ред. Те дойдоха на власт единствено благодарение на отмъщението на хората към тройната коалиция. Вярно е, че непрекъснато предлагат разни мерки за реформи, екшън планове с десетки точки, но в един момент те изчезват. Образно казано, ГЕРБ управляват страната с кратки медийни фойерверки и това не е полезно за никого.

- „Атака“ възропта, че не са били уведомени за смените в двете министерства. Дали с приближаването на изборите не преоценяват безрезервната си досега подкрепа?
- Волен Сидеров е опитен политик и си дава сметка, че е похарчил „Атака“ в този мандат, защото даде подкрепата на партията си за едно мнозинство и за едно управление, което е много спорно до момента и губи доверие. Най-логичното е избирателите на „Атака“ да не са доволни от него и г-н Сидеров да търси реабилитация с всякакви политически пируети, изпълнени шумно в публичното пространство по стария атакаджийски стил. Не мисля обаче, че „Атака“ има полезен ход.

- В сряда знакови личности от златните години на СДС, сред които Софиянски и Бакърджиев, обявиха създаването на нов десен алианс. Дали има шанс от обединение на десницата?
- Отговорът ми е не! Не – за възможността да се създаде дясно обединение по този начин; не – за възможността тези хора, които си нямат доверие един на друг, да направят нещо принципно; не – за възможността точно те да лансират нови политически лица и идеи.