Първата разумна стъпка в търсенето на решения за българската наука е незабавното изтегляне на промените в Закона за БАН. Ако законът бъде приет в този или подобен вариант, той практически ще доведе до разбиването на БАН и затова ще му наложа вето. Това посочва Георги Първанов в обширна статия, поместена вчера на сайта на държавния глава. Президентът уточнява, че е принуден публично да обоснове позицията си за развитието на науката и образованието заради отклоняването на предложението му темата да бъде обсъдена на Консултативен съвет за национална сигурност.
Георги Първанов припомня, че през 2010 г. средствата за наука са били намалени с 30%, а бюджетът на БАН – с 40% . По думите му без инвестиции в наука и научни изследвания и превръщането им в реален приоритет на държавата не може да излезем от кризата, а и страната няма да постигне качествено новия растеж, към който се стреми.
Грешките на академичното ръководство не са аргумент за политиката за ликвидация на БАН, която провеждат някои държавни институции, изтъква Първанов и изброява 15 стъпки, за да се излезе от ситуацията. Според президента новото законодателство за науката и висшето образование трябва да стъпи върху солидна стратегия за развитието им в периода до 2020 г. Държавният глава смята, че ролята и отговорността на държавата трябва да нараства както при определяне на приоритетите, така и във финансирането на проектите. Като четвърта стъпка се посочва съобразяването с автономността на науката и научната общност, както и с единния и неделим характер на БАН. В рамките на тази постановка трябва да се намери ефективният модел на децентрализация на институтите, който да им позволи пълноценно да функционират, пише Първанов. Той изразява несъгласие с идеята БАН да има своеобразно настоятелство от представители на министерства, бизнеса и университетите и вместо това предлага да се създаде експертен и консултативен орган към правителството - например Национален съвет за наука и иновации, както и обсъждането в парламента на ежегоден доклад за състоянието на науката. По-нататък Първанов се съгласява с ползата от конкуренция, но без науката да се противопоставя на университетска и академична. Посочва, че правителството в диалог с БАН би могло да приеме програма с конкретни мерки и срокове за решаване на проблемите на БАН - финансови, кадрови, материално-технически.
Трябва пълноценно да се използват ресурсите по европейските структурни фондове и същевременно да се изпълняват целите, които поставя стратегията „Европа 2020”, предлага Първанов. Следващите препоръчвани от президента стъпки са реализирането на целева програма за развитие на електронната и изследователската инфраструктура, изпълнението на политика за привличането на млади хора на научното поприще, създаването на стимули у всички заинтересовани страни да участват в научна и развойна дейност, преглед на законите и нормативната база, за да се развържат ръцете на предприемачите да инвестират в наука и изследвания. Според президента трябва да се преосмисли и заплащането на българските учени и преподаватели като израз на обществената и държавната оценка за труда им.
В заключение, посочва Георги Първанов, България не може да си позволи да остане в периферията на Европейския съюз за бъдеще, основано на икономика на знанието. За начало правителството трябва да възстанови бюджетите за наука, образование и изследователска дейност на нива, които да позволят нормалната работа на университетите и институтите, като ги обвърже с дългосрочна стратегия за развитие на научноизследователската дейност.