- Г-н Гълъбов, предстоящият вот на доверие към кабинета на Бойко Борисов ще бъде в полза на управляващите, защото „Атака“ вече декларира подкрепата си. Какъв е тогава смисълът от него?
- Обикновената парламентарна аритметика показва, че правителството не е застрашено, защото гласовете на ГЕРБ и „Атака“ са достатъчни, за да бъде съхранен кабинетът. Съществената тема за мен е какво трябва да се случи преди вота, за да може той да придобие истинския си политически смисъл. Въпросът е в това дали правителството ще остане да разчита само на подкрепата на депутатите от ГЕРБ и „Атака“, или ще получи подкрепата и на Синята коалиция. Повече от всякога тази политическа тема е в центъра на дискусията. Не само защото има интерес към броя на гласовете, с които кабинетът ще продължи мандата си, а защото става въпрос за характера на мандата. Точно заради това трябва много ясно да се дефинира за какво се получава одобрението. Дали желанието на правителството е да получи доверие за работата си досега? Дали желанието на кабинета е да получи парламентарна подкрепа за промяна в политиката си? Докато това не е ясно, очевидно няма да има напредък и в отношенията със Синята коалиция. Ако такъв напредък не се получи, ще бъдем свидетели на промяна в насоката, в която се развива управлението в страната.

- Чуха се обвинения, че сините се държат както ДПС през 1992 година, когато с техните гласове беше свалено правителството на Филип Димитров и на власт дойде БСП. Може ли да се правят в тази ситуация подобни паралели?
- Аз не виждам нищо общо в ситуацията през 1992 г. и сега. Синята коалиция има всички основания да иска яснота относно мандата, който искат от нея да подкрепи. Сам по себе си формулиран като вот на доверие към управлението на ГЕРБ този вот не е достатъчно ясен. Не е ясно за какъв тип реформи и политика правителството се обръща за подкрепа от парламента. Очевидно е, че това не би могло да бъде досегашната политика на кабинета. Освен това не е ясно, за кои реформи и политики, които трябва да се проведат в близките месеци, от ГЕРБ искат поддръжка. Това не е само инструмент за противодействие срещу вота на недоверие, които искаха да внесат от БСП. Не би трябвало да бъде само тактически ход в развитието на политическата ситуация. Нужно е ГЕРБ да разясни за какво търси подкрепа. Докато това не стане, ще сме в ситуация, в която не надделява политическият разум.

- Ще тушира ли вотът темата за СРС-тата, която занимава обществото през последните седмици?
- Това не е единственият проблем. Вотът на доверие ще изиграе ролята на стабилизиращо действие от страна на правителството. Стабилизация не означава и нов тласък за нова решителност в управлението. Онова, което е важно, не е само да се спре кампанията срещу управляващите. Важно е дали, ако правителството беше представило например една програма за административна реформа и на нейна основа беше поискало вота, политическите партии в парламента щяха да подкрепят приоритетите на кабинета в тази насока и да покажат желание за обща политика. Тогава един такъв вот на доверие би имал всички измерения на нормалната европейска политическа практика. В такъв случай щеше да има ясна цел и мандат и политическите партии, които подкрепят дадена политика, да могат да кажат ясно за какво са дали гласовете си. На фона на този пример със сигурност мога да кажа, че вотът ще стабилизира временно ситуацията, но ще послужи само като предпоставка за някаква по-сериозна промяна, която да дойде по-късно. Срещу правителството се изправиха много сериозни политически фактори, с добре организирани интереси, които показаха през изминалите седмици, че са в състояние да подменят целия дневен ред на българското общество. Това е изключително сериозно предизвикателство към властта. В това отношение препотвърждението, че политическа партия ГЕРБ управлява в Народното събрание с мнозинство не е достатъчно, за да се противодейства на опитите за трусове.

- Опозицията ще спечели ли от това, че се стигна до гласуване на доверие на кабинета в парламента?
- Опозицията би спечелила, ако декларира, че възприема като политически легитимни всички действия с изнасяне на информация от СРС-та и публикуване на компрометираща информация, набрана най-вероятно по незаконен път. Ако опозицията заяви, че това е политиката, която иска да се прави и избира тези действия на съпротива срещу правителството, тогава би могло да се каже, че тя е спечелила. Истината е, че при тази ситуация губят всички. Губи демокрацията в страната, губят институциите, губят и всички политически партии. Така че, ако някой се обяви за победител сега, то той би трябвало предварително да каже, че изцяло приема и поддържа компроматната война срещу управлението.

- Каква според вас ще е реакцията на ЕС във връзка със случващото се в България?
- Вот на доверие на едно правителство е нормална практика в Европа. Трябва да подчертая, че обикновено в ЕС той се иска във връзка с конкретна политика. Важният въпрос, който ще се отрази на мнението на европейските ни партньори, е доколко трайно ще успее кабинетът да се справи с атаките, на които е подложен. Доколко ще успее да възстанови демократичния ред и ще върне истинския дневен ред на страната. Отново казвам, че българският дневен ред беше радикално подменен. Той беше подменен с усилията и в посока на интереси, които нямат легитимен характер.

- Ще имат ли отражение всичките политически трусове върху подготовката за президентските и местните избори?
- Смятам, че няма да има пряко отражение върху самия резултат, но без всякакво съмнение ще има отражение върху кампанията и за президентските, и за местните избори. Непосредствените политически цели на правителството са свързани с доклада на ЕК през февруари. Техническата и политическата му част за напредъка на страната по отношение на правосъдието и вътрешните работи ще станат носещата платформа за политизирането на това докъде България се е справила с основните проблеми в обществото и поетите ангажименти.

- Виждате ли алтернатива на управлението?
- Отново ще кажа, че правителството не е застрашено и не сме изправени пред ситуация на предсрочни избори. Става дума за по-дългосрочни и трайни въпроси. Става въпрос да се разбере в каква степен общественият интерес и качеството на демокрацията в страната ще бъдат защитени. Важно е с какви ресурси и с какво обществено и политическо доверие ще се ползва управлението в предстоящите месеци. Освен това другият въпрос е в каква степен институциите ще могат да неутрализират подобни атаки. Това ще е основният тест за качеството на демокрацията в България.

- Какво е мястото на левицата в тази ситуация?
- Те разчитаха през подготовката на вот на недоверие да компенсират общото усещане, че са загубили политически терен и не са в състояние да формулират ясен дневен ред освен оставката на правителството. Отново казвам, че левицата ще трябва да аргументира отказа си да подкрепи вота на доверие. Показателно е, че специално БСП се опитва, следвайки развитието на кампанията срещу правителството, да политизира отделни атаки. Това е лош пример, защото показва, че има партии, които са готови да влязат в сценарий, написан от други. За пореден път се доказва, че левите нямат дневен ред. В този смисъл не са алтернатива на ГЕРБ.

- А кой тогава?
- В момента истинската алтернатива на управлението е Синята коалиция. Тук не говоря за електорално ниво, нито за броя на избирателите, а за политика. Става дума за начин на аргументиране и приоритети на националната визия. Това се вижда много ясно от всички и заради това общественото внимание е съсредоточено върху диалога между Синята коалиция и ГЕРБ. Това е важен детайл, защото ясно се очертава политическа алтернатива, която не е на принципа ляво-дясно, а става дума за партия близо до ГЕРБ, но предлагаща различни приоритети.

- Според вас докога „Атака“ ще подкрепя безапелационно ГЕРБ?
- „Атака“ плаща висока политическа цена за подкрепата си за управлението на Бойко Борисов. Ако се съди по социологическите проучвания, през последната година и половина „Атака“ губи политическа подкрепа заради лоялността си към управляващите. В това отношение може би ще има ситуация, в която партията на Волен Сидеров ще се отдръпне, но това означава да се появи драстично разминаване на гледните точки на двете партии. Поне за момента не се очертава подобна възможност.


Интервюто взе Александър Сивилов