- Г-н Татарски, финансовата криза ще доведе ли до закриване на общини?
- Не вярвам да се закриват общини. Първо, защото това може да стане при някакви екстремни обстоятелства, и, второ, съгласно действащото законодателство промяната на границите на една община или сливането й с друга може да стане само при изричното волеизявление на хората, които живеят там, чрез допитване до тях. Поне така е според конституцията. Друг е въпросът, че с оглед на икономическата и финансова криза, която сега съществува, като една антикризисна мярка би могло да се помисли и в тази посока, ако хората са убедени, че тя ще доведе до положителни резултати, защото, освен че ще се намалят разходите, ще се увеличат възможностите, капацитетът на тези общини и на хората, които живеят там, да се възползват от средствата по европрограмите, да използват и капацитета и ресурсите, които имат на територията си, по-добре. Но това може да стане само ако хората желаят.

- Има ли политическа воля за обединяване на общините? Още повече предстои преброяване на населението догодина.
- Не само предстои преброяване, предстоят и избори следващата година и ако нещо се прави, то сега трябва да се прави. Да се знае къде ще избираме кметове, къде няма да избираме. Друг е въпросът и за това, доколко областите трябва да са 28, а не 9, както бяха преди 10-11 години. Второ – не се знае какво правим с районните кметове в големите градове и селските кметове в общините, които се избират пряко. Те нямат никакви правомощия и трябва да е ясно дали така ще останат нещата, доколко жители на населено място ще избират директно кмет или ще се назначава от общинския съвет или от кмета. Всички тези въпроси са свързани с т. нар. административна реформа, която пък е свързана и с териториалното устройство на Република България ,и затова, ако нещо се прави, трябва да е сега, догодина вече е късно. Но определено в нашата комисия, в нашата парламентарна група този въпрос не е обсъждан, за да мога да го коментирам като позиция на ГЕРБ.

- Бихте ли го повдигнали?
- Аз го повдигнах и когато гласувахме бюджета, и когато обсъждахме други въпроси, свързани с общините. Твърдя и пред медиите, че е необходимо в тази посока нещо да се направи, защото лично аз смятам, че сегашното устройство на България не е най-доброто, не е оптималното. Да вземем пример от други държави, които в условия на криза предприемат различни стъпки, както например в Гърция. Тя три пъти намалява броя на общините си, което е една реална антикризисна мярка. Така че има върху какво да се помисли.

- Какво очаквате да се случи в общините в края на годината, като се имат предвид орязаните бюджети?
- Поради това, че общините бяха едни от най-потърпевшите в условията на финансовата криза, акцент в работата на парламента и на парламентарните комисии беше именно решаването на този проблем. В нашата комисия бяха направени редица промени в закони, които донякъде ще помогнат на общините по-леко да преминат през този тежък период. Имам предвид не само закона за бюджета, който така или иначе намали с актуализацията със 100 млн. средствата от републиканския бюджет към общините по един, общо взето, балансиран и съобразен с исканията и предложенията на Националното сдружение на общините начин. Дадохме възможности за допълнителни ресурси, не непременно чрез пряко финансиране. Веднага споменавам Закона за водите, чрез който им се даде правото да се разпореждат, стопанисват и управляват и минералните извори, които са държавна собственост, както и другите, обикновените води. Това стана с промените в закона за общинска собственост и по-точно с правото на водоползване, което вече може да се дава от общините. Промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които бяха направени миналата седмица, дадоха пък другия голям ресурс, с който общините могат да се разпореждат сега вече спокойно и свободно. Имам предвид земеделските земи, които останаха след възстановяване на правото на собственост на бившите собственици или наследници на тази земя, това са т. нар. земи по чл. 19. Всъщност това е също един огромен ресурс и искам да обърна внимание, че тези два закона, тези две възможности се отнасят най-вече за малките, за бедните планински общини, където тези ресурси са в повече и при едно разумно използване могат да се получат доста сериозни собствени приходи в общинските бюджети не само пряко като средства, а и косвено чрез реализацията на различни инвестиционни проекти и, разбира се, за цялостното развитие на тези населени места.

- Какво трябва да се направи в периода до септември, за да тръгне административната реформа по отношение на общините?
- Надявам се, че в нужния срок ще бъдат извършени промени в пенсионната, здравната и административната реформа, защото следващата година трябва да имаме един още по- балансиран бюджет с добър и невисок дефицит, за да можем да покрием всички нужди, а в същото време да отговорим на изискванията на ЕС по отношение на макрорамката на бюджета и дефицита. Затова смятам, че тези реформи трябва до края на годината да бъдат извършени. Що се касае до административната реформа, тя вече е в ход с намаляването на някои агенции, с преструктурирането на някои ведомства. Смятам, че тази реформа трябва да засегне и общините, но не насилствено, като им се слагат определени проценти за съкращаване, а като се даде възможност съобразно техните финансови възможности и ресурси да определят сами структурата и броя на заетите в тях.

Интервюто взе Иглика Горанова