- Г-н Колев, след като наскоро бяха приети промени в Закона за обществените поръчки, предстои написването на нов закон. Как бизнесът приема действията на законодателната власт?
- Много промени претърпя този закон, но в крайна сметка и до момента не успяваме да осигурим тази прозрачност и липса на корупционност при изпълнението на процедури по обществени поръчки. Според изследвания, 85% от нашите членове смятат, че има корупция в обществените поръчки, т.е. - въпреки промените не успяваме да осигурим тази ефективност при изразходване на бюджетните обществени средства. Затова коментарът на ЕК е напълно уместен. Дали ще трябва да се прави изцяло нов закон и какви ще бъдат промените, засега е трудно да се каже. Все пак корупционните елементи, с които не можем да се преборим, са ясни.

- Кои са те най-общо казано?
- Насочването на обществена поръчка към предварително определен кандидат. Има случаи, когато кандидат-изпълнителите предварително знаят на кого ще се даде поръчката. Това е най-честата практика – възложителят така пише заданието, че то да е насочено към определен изпълнител. Така се налага дискриминационен елемент към другите кандидати. Това обаче трудно се долавя и затова е необходим по-строг контрол от страна на Агенцията за обществени поръчки. Тя трябва да преглежда тези задания и да ги утвърждава.

- Това не е ли трудно осъществимо, като се има предвид колко са поръчките?
- През 2009 г. обществените поръчки са били 13 000 на обща стойност около 9 млрд. лв. Този размер ще се увеличава тази година заради усвояването на евросредствата. Така че обществените поръчки в момента са много важен елемент за достъп до финансиране за бизнеса. Важно е да осигурим равнопоставеност и конкурентност в условията. Първият проблем е насочването на заданията. Вторият е с оценката на предложенията. При него има различни корупционни елементи, както са например т. нар. паразитни критерии. Те нямат отношение към самата обществена поръчка, но субективно се оценяват и чрез тях някой от кандидатите може да излезе напред.
Освен това недобре определената важност на цената в общата оценка също е проблем. Невинаги този, който предлага най-ниската цена, всъщност е потенциално най-успешният изпълнител. В много случаи той предлага най-ниската цена, след като предварително се е споразумял с възложителя, че няма да изпълни поръчката в този обем и качество. Другият вариант е след това чрез анекси да бъде повишена цената. В строителството е много важно показателят за цената да се разглежда заедно с гаранциите, които се дават от изпълнителя за качество на работа.

- Какви трябва да са изискванията при контрола на изпълнението?
- БСК предлага да се извади възлагането на обществените поръчки извън възложителя. Например не е работа на министерство или агенция да разработва процедури или да възлага обществени поръчки. Те трябва да правят политиката и да казват, че има нужда от възлагане на някаква обществена поръчка или на концесия и да изследват ползата от нея. Но конкретното отработване трябва да става от специализирано звено, което може да е например към Министерския съвет. Върху него ще се упражнява много по-строг контрол от страна на Сметната палата или Агенцията за държавен финансов контрол. Така ще се пресече връзката между възложителите и кандидат-изпълнителите и така те няма да имат възможност да се договарят помежду си.

- Имате ли изчисления какви пари се губят от корупционни практики при обществените поръчки?
- Около 20% са неефективностите в обществените поръчки. Това отнесено към сумата за поръчки през миналата година означава, че около 2 млрд. лв. отиват за подобни практики. За съжаление обемът на обществените поръчки пада тази година, като причина за това е бюджетният дефицит. Но те ще се засилят за сметка на еврофинансирането.

- Финансовият министър Симеон Дянков спомена, че са се увеличили осем пъти поръчките.
- Осем пъти се увеличиха - от 0,4% усвояване сега е близо 4 на сто. Вече сме 2010 г., а другите страни имат по 30-40% усвояване на средствата сега. Тоест има развитие, но то не е достатъчно.

Интервюто взе Лили Мирчева