- Г-н Стойнев, кои са основните параметри на визията на ГЕРБ за пенсионната реформа, които считате за нерационални?
- Да се говори за «визия на ГЕРБ за пенсионната реформа» е пресилено. Според мен ГЕРБ няма такава визия. Законопроектът за измение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване не ни дава отговор, защо се налагат тези промени и какво трябва да постигнем с тях. Вярно е, правителството твърди, че предложенията целят подобряване на финансовата устойчивост на пенсионната система. Но мерките в тази област са половинчати. Предвидени са редица законодателни промени за ограничаване на разходите, но липсват мерки за повишаване на приходите. Единствено с намаляване на разходите няма как да се подобри финансовото състояние на пенсионната система.
Затова смятам, че целият пакет от мерки в областта на пенсиите е нерационален. Това е така поради три причини. Първо, защото той не е насочен към решаване на най-важните проблеми. Най-сериозният проблем на българската пенсионна система са ниските пенсии и ниското жизнено равнище на пенсионерите. В законопроекта никъде не се споменава как ще се търси решение – сега и в бъдеще. Дори са заложени мерки, които ще задълбочат бедността сред възрастните, например крайно рестриктивният режим за осъвременяване на пенсиите. На второ място, предложените нови правила за придобиване право на пенсия няма да доведат до икономия на средства, както се твърди, а до точно обратното. Ще се увеличи безработицата сред възрастните, защото много хора няма да изпълнят изискванията за пенсия. Ще се увеличи и броят на пенсионерите, а оттук и разходите за пенсии. Всички, които имат право да се пенсионират сега, ще побързат да го направят преди влизане на промените в сила. И на трето място, законопроектът прехвърля цялата цена на промените върху хората в предпенсионна възраст и върху сегашните пенсионери. Това е несправедливо. Тези хора не са виновни, че управляващите не знаят как да съберат повече приходи в осигурителната система.

- Каква е оценката за стратегията за административна реформа, приета от МС ?
- Приетият в сряда от Министерския съвет документ не е стратегия за административна реформа. Той е документ от много на брой и взаимноизключващи се предложения, засягащи работата на държавната администрация. Голяма част от тези мерки са толкова общи и абстрактно формулирани, че дори не става ясно за какво се отнасят и какво целят.
Левицата никога не е била привърженик на механичното съкращаване на административни структури. Важното е не колко министерства и агенции има, а дали те вършат работата си ефективно. Това е оценката, която трябваше да направи правителството, а не да брои колко административни структури има и колко служители работят тук и там. За съжаление и до днес такава оценка няма. Затова смятам, че т.нар. административна реформа няма да доведе до нищо добро, а още повече ще обърка работата на държавната администрация.

- Очаквате ли заявените от управляващите промени в сектора действително да бъдат осъществени?
- Честно казано, не очаквам предложенията да бъдат реализирани в цялост. По-скоро ще бъдат извършени само козметичните промени, а важните решения ще бъдат протакани във времето, както обикновено се прави.

- Какви са механизмите за повишаване на експертния потенциал на администрацията и привличането на качествени специалисти?
- Най-важно е да се издигне статутът на държавната служба чрез по-справедливо заплащане, обвързано с резултатите от работата, и по-добри условия на труд. Нужно е да се инвестира в квалификацията на държавните служители, обвързано с приоритетите на политическото ръководство. Трябва да се заздравят механизмите за обратна връзка между политическите кабинети и служителите, които работят на места и предоставят услуги на гражданите. Всичко това е нужно, за да се преустанови текучеството и демотивацията в администрацията. От друга страна, политическото ръководство на министерствата трябва да уважава своите служители. Недопустимо е още във встъпването си в длъжност министърът на труда и социалната политика безцеремонно да заявява, че трудовите посредници трябва да си заработят заплатите. Не може държавните служители да бъдат изкупителната жертва за всичко – за недостига на средства в Националната здравноосигурителна каса, за ниската събираемост на приходите, за натрупаните отпуски, за ниската усвояемост на средствата от еврофондовете. За всеки проблем в публичния сектор политиците обвиняват администрацията. Тези порочни практики трябва да бъдат преустановени.


Интервюто взе Мария Матеева