През 2021 г. 39,3% от територията на България могат да бъдат определени като “демографска пустиня” или това обхваща 43,6 хил. кв. км. Демографските пустини са територии с население под 10 души на квадратен километър и тяхното разрастване в България, поради демографската криза, в която се намира страната, буди особена тревога поради факта, че територията на тези демографски пустини нараства два пъти по-бързо, отколкото темповете на намаляване на българското население.
Това каза доц. Николай Цеков, специалист по Регионална демография в Института за изследване на населението и човека при Българската академия на науките. Той представи своя презентация, свързана с мониторинга върху разширението на ядрата на депопулация в България за периода 2001-2021 г., в рамките на пресконференцията "Превръща ли се България в демографска пустиня?".
По думите на доц. Цеков огромни територии в страната вече са изоставени, хората в тях измират постепенно. Той обясни, че основни причини за това са напредналото биологическо застаряване, липса на раждаемост в някои селища, като акцентира, че има
райони, в които не е родено нито едно дете за последните 30 години.
Доц. Цеков отбеляза, че най-засегнатите от обезлюдяване райони са Западна и Северозападна България, района на Странджа-Сакар, Централния Балкан, градовете Габрово и Ловеч.
“Ако тези темпове на нарастване на обезлюдяването в селските райони продължи, ще се окажем със свръхнаселение в някои центрове на България, без достатъчно детски градини, свръхзадръстени от коли градове, с огромни части, оставени на произвола на съдбата, обезлюдени, губещи постоянно население и ресурси, с обезценяване на икономическо-стопанските им активи, липса на интерес на инвеститори, които не могат да намерят работна ръка в тези краища“, акцентира специалистът по регионална демография.
“Всичко опира до качеството на живот.
Когато хората имат ниско качество на живот и такова, което е по-лошо в сравнение с качеството на живот в други по-близки райони, е естествено да търсят варианти за по-добър живот. Това ги кара да мигрират към по-добри населени места, с повече услуги в здравеопазването, образованието, и към райони с повече възможности за работа”, коментира пред журналисти доц. Черкезова, която е част от Департамент “Демография‘‘.
Има райони в страната, в които не е родено нито едно дете за последните 30 години
“В периода около пандемията от КОВИД-19 се
наблюдаваше т. нар. “обратна миграция‘‘ – от градовете към селата,
но това са едни краткосрочни вълни, за които нямаме информация да се превръщат в тенденции‘‘, отбеляза доц. Стоянка Черкезова.
Тя допълни, че наличието на повече възможности за работа; бърз и удобен транспорт; услуги, които позволяват по-добро отглеждане на деца, и ефективна поддръжка на здравословното състояние, може да привлече хората към възникналите демографски пустини. Тя акцентира, че наличието на териториални дисбаланси поражда и сериозни социални неравенства.
В България вече има 167 напълно пусти населени места, а 592 са с един или двама жители
Трябва да се търсят индивидуални политики за обновяване на инфраструктурата в тези запустели краища на България, за развитие на селския туризъм и др. През 2001 г. в България е имало 5340 кметства, като техният брой е намалял до 5256 кметства през 2021 година. Това е заради биологичното измиране на това свръх застаряло население, каза Николай Цеков.
Опустинелите кметства през 2021 г. са 39,3% от националната територия,
докато през 2001 са били 25%. Това е територия, колкото Дания, Нидерландия например. Нужни са политики за развитие на селските райони, категоричен е той. Само в 48 общини (от общо 265) в България няма опустинени територии.
Най-силно засегнатите общини са Перник, Кюстендил, Ямбол, Видин и Добрич.
Една от причините е предимно липсата на поминък, смята доц. Цеков.
Обезлюдени села има дори в Софийска област...
Още факти:
60% от територията на страната ще се превърне в демографска пустиня до 2030 г.
От началото на новия век до 2030 г. населението на България ще намалее с 1 милион 450 000 души, а 42% от хората ще живеят само в шест града.
Ниска раждаемост, висока смъртност и отрицателен естествен прираст - така за 25 години сме намалели с половин милион души.
Освен, че намаляват, хората и застаряват. Ако преди 10 години при 100 души, които излизат в пенсия, други 124 навършват 18 години, за да ги заместят и да работят вместо тях.
100 се пенсионират, а само 62 са готови за пазара на труда. Очакванията - до 2030 г. 42% от хората да живеят само в 6 града. 20 на сто от населените места ще се обезлюдят.
Само след десет години между 880 и 900 села ще бъдат обезлюдени.
В България вече има 167 напълно пусти населени места, а 592 са с един или двама жители.
Всеки ден изчезва едно село, всяка седмица един малък град, всеки месец един средно голям град и всяка година един голям град с мащабите на областен център. Ако тази тенденция не бъде пречупена, до средата на века страната ни ще наброява около 5 млн. души, а делът на населението над 65-годишна възраст ще достигне близо 40 на сто.
Най-много съвсем опустели села или с едноцифрен брой жители има в област Габрово.
