Повече от 60% от българските граждани не са участвали нито веднъж в нито една културна дейност през 2023 г. Това обяви пред БНР Диана Андреева, директор на Обсерваторията по икономика на културата. Това е една от организациите, които стоят зад индекса "Достъп до култура за 2023 г.", който ще бъде представен днес.

"За втора поредна година бихме искали да акцентираме върху това, че при увеличаващите се публични финанси в държавния бюджет, всичко, което се създава в рамките на културните дейности, цялостната културна политика трябва да се връща обратно към българските граждани. Резултатите са очаквани. Те повтарят миналогодишните, в които можем да кажем обобщени данни –

повече от 60% от българските граждани не участват и не са участвали нито веднъж в нито една културна дейност", посочи тя.

По думите ѝ това означава, че има наличие на липсващи политики и инструментариум. Когато се приема държавният бюджет, водещо за народните представители и изпълнителната власт в лицето на Министерството на културата следва да бъде българската Конституция, а там има един член, който беше изменен и културата и образованието бяха издигнати като общонационални ценности, отбеляза Андреева в интервю за предаването "Преди всички". Тя напомни и друг текст от Основния закон, който казва, че всеки български гражданин има правото да се ползва от културните ценности и дейности. Това очевидно не се случва, категорична бе Диана Андреева.

Като позитив в обобщените данни тя посочи, че

за част от културните дейности, каквото е киното, има спад на неучастието с около 6% на годишна база.

По думите ѝ това е най-високият процент от всички културни дейности на участие и активизиране на българските граждани.

За дълбоко субсидираните дейности с публични финанси, като театър, класическа музика, опера, балет –

между 60 и 80% е неучастието на българските граждани, за киното е около 55%.

Като причина за неучастие българите посочват високите цени, липсата на достъп в населените места и липсата на свободно време, което се явява най-увеличаващият се проблем, изтъкна още Андреева:

"Българските пенсионери остават отвъд културните дейности. /…/ Има цели области без наличие на част от културните дейности или на всички в най-малките населени места".

Тя е категорична, че публичните финанси в държавата не са достатъчни за културните дейности.

Според Янина Танева от Фабрика за идеи малко от читалищата в страната успяват да се адаптират бързо и адекватно към новите нужди:

"Културата има сила и акупунктурна точка, в която могат, пресичайки се много от съвременните проблеми – социална изолация, психично здраве, културата е една публична инвестиция, която може да развърже страшно много възли на съвсем други полета".

Работим с изключително интересни артисти и общности, които са много щастливи от тази среща между поколения, между града и селото, между култури, защото направо са си различни култури, коментира още Танева. По думите ѝ обаче без национална политика, 1-2 или 3 организации много трудно може да променят сериозните тенденции, като например:

"72% не са посетили библиотека. 62% не са били нито веднъж на театър. 82% не са били на концерт на класическа музика, опера или балет".

За да се промени това, трябва да имаме различен подход към инвестициите в култура, категорична бе Янина Танева и добави:

"Мечтая си политиките да бъдат правени така – когато за истинските проблеми на хората бъдат търсени истински решения".

"Има общонационални приоритети и те не могат да бъдат подчинени на политическо дребнотемие, на честа смяна на политическа власт или на партийни игри. Това са политики, които касаят българските граждани и са свързани с поставянето на социокултурните дейности – образование, здравеопазване и култура, като абсолютен приоритет, а те не са в момента. Те претендират, че са, но има много работа, която следва да се свърши", обобщи в заключение Диана Андреева.