Не е нужно да си експерт, за да избираш вино. Нароилите се специалисти и винарски блогове и сайтове могат да те комплексират с термини и обяснения. Виното се прави за потребителя, а не за експерти разбирачи. Така че личната оценка на потребителя е най-важна.
Но изборът на вино за много хора е проблем. Чудят се, четат етикети, на рафтовете излизат все нови и нови непознати вина, човек се сащисва – кое да избере? И те преследва страх от грешка, да не се набуташ прекалено с пари за нещо което не си струва, и да не станеш смешен пред други с избора си.
Дългите списъци във винената листа на някои ресторанти също докарват до депресия. Особено с цените. А дали си струва? Можеш да се ориентираш като си отговориш на няколко въпроса.
1. По какъв повод избираш вино?
Основен въпрос е: за вечеря, заедно с храната? Или за почерпка между двама, без мезе, вино само за себе си? Или вино за компания с приятели.
Когато е за компания, във веселбата няма да обърнат много внимание какво точно е виното. Ще се намеси българската поговорка „Няма лошо вино, има лоша компания”.
Ако бутилката е за вечеря, виното се съобразява с храната, бяло, червено, по-плътно, по-леко… За съчетанията с храна са изписани купища съвети.
Най-общо – дадено вино може да е добро за една цел, да не е добро за друга. Например, едно е компания в ресторант, уединение на двама, изискана вечеря. Или празничен повод – някой навършва 30 години или празнува годишнина от сватба. За такива юбилеи се избират по-стари вина, по-скъпи, да направят впечатление.
Ако ще купуваш вино за всекидневно пиене, има много добри вина в кутии (бег-ин-бокс), те са най-продаваните – близо половината от виното у нас се продава в такива кутии. И там вече въпросът е да опитваш и да си намериш по-леко или с по-плътен вкус.
Не се съобразявай с описанията на етикета, в които се казва, че има аромати на горски плодове, сливи и т. н., балансиран вкус, меки танини и т. н. Повечето хора няма да разберат въобще ароматите и вкусовете или няма да се съгласят с описанието и ще усещат друго. Но препоръките с какви храни се съчетава си заслужават да им се обърне внимание.
2. До колко лева на бутилка?
В България в бутилки се продават около една трета от виното, което се произвежда. Това показват пазарните проучвания. И, също така, у нас само 5% от купувачите си позволяват вина над 12-15 лв. бутилката. А рафтовете са пълни с такива. Сякаш магазините са подредени само за тях. Истината е, че и онзи, който не е склонен да купува вино за повече от 10 лв. бутилката, и той си позволява, стига да има повод. Примерно, за да не се изложи пред приятелка, с която ще прекара вечерта.
Но в общи линии българските винарни са подредили така нещата, че качествено червено вино под 8-10 лв. бутилката трудно се намира. Купувачът по-рядко може да попадне на лошо вино на цена над 10 лева бутилката. Обаче работата е там, че има вина по 15-20 лв. бутилката, които не са по-добри от някои за 8 лв.
Изборът е свързан с индивидуален вкус и препоръките могат да доведат до разочарования. Цената не винаги отговаря на качеството. Но все пак е погрешно да се мислим, че скъпите бутилки никога не си струват.
Ако иде човек в някои супермаркети, ще види множество видове италиански, испански вина, или от Южна Африка, които за 7-8 лева не отстъпват или направо превъзхождат български за 10-12 лв. И човек като ги опита и си намери подходящото, после иди, че го агитирай „Изберете българското”.
В ресторант
е трудно да се каже в какъв ценови диапазон са добрите вина, защото всеки си има ценова политика и специално подбрана винена листа. Най-общо там надценката е 100%. И ако познаваш добри вина за 12 лв. в магазина, в ресторанта цената им се движи около 24-25 лв. Това обикновено е долната ценова граница на вината в приличните ресторанти в София. В добрите започват от 30 лв. Все пак да не забравяме, че в България няма нито един ресторант със звезда на „Мишлен”. Въпреки нароилите се шефове под път и над път, покрай тв игрите.
В ресторант обикновено харчиш за вино колкото за храна, ако не и повече. Освен да пробваш с наливно вино на чаши и на каничка. То обикновено е от кутии и е на сравнително добро ниво, според производителя. В този случай българското е за предпочитане, защото в някои ресторанти има вносни вина наливно, които не струват.
Надутите цени на вината не трябва да се поощряват. Щом можеш да намериш в менюто добро вино за 25 лв. бутилката, избери него, не подхранвай нагласите на ресторантьори, че могат да продават в пицария вина за 60-80 лв. бутилката. Е, ако вечерята е по специален повод, това вече е друг въпрос.
3. Какво вино харесвам?
Това е може би най-трудният въпрос, на който може да се отговори само с опит. И въпреки опита е трудно да се опише с думи.
Ориентирай се по няколко неща. Дали харесваш вино с пълно тяло (по-плътен вкус, „по-гъсто”) или с по-леко тяло. Някои предпочитат по-плодов вкус, с повече сладост, по-меки танини, без отлежаване. Други предпочитат по-отлежало, повече танини, по-сух, по-твърд вкус. Приказките за сортове са заблуда – повечето пиячи имат погрешни впечатления за каберне или мерло, или мавруд. Защото от един и същи сорт различните винарни и технолози постигат много различни вина. Една от големите заблуди е маврудът. За повечето хора той е плътно, тежко, черно вино. А от този сорт се получават вина с не толкова наситен цвят, близо до Пино ноар, не толкова плътни на вкус. Само технологичните методи на някои изби постигат вина мавруд с плътен наситен цвят и вкус.
Вкусовете и миризмите варират значително. Ягода за един човек е малина за друг. Но терминът „червени плодове“ или просто „плодов“ дава някакъв ориентир.
Мнозина наслагват впечатленията си от едно вино, като научават къде и как се прави, как се отглежда гроздето и т. н. И това променя отношението и усещането на вкус.
Съвременната техника ни е дала инструменти в помощ. Може да си правиш снимки на етикети на вина, които ти харесват, и на такива, които не ти харесват и да ги подреждаш в смартфона. По-напредналите използват и програмни приложения като Vivino, които показват оценки и цени на виното, като снимаш етикета. Оценките там могат да подведат, но това е цяла отделна тема.
