От известно време си мисля за приоритетите на хората. Как те са различни и пряко свързани със средата, възрастта, попрището, мирогледа. Как се променят, когато ти се случи нещо хубаво, лошо или трагично.Напоследък, хора, които аз откровено харесвам, се чувстват длъжни да ми помагат с подреждането на моите. Трудна работа е това. Това написа майката на нелепо почиталата в "Пирогов" 16-годишна Даная - Ани Стоянова.

И още:

Карам го по интуиция и убеждения.

Както те, така и всички адвокати през, които минах досега ме критикуваха за всичко, което правя.

Искаха от мен да запазя мълчание, да спра да пиша, да показвам лъжите, заради делото.

Така и не успях да ги накарам да разберат, че за мен има по-важни неща от съдебния процес.

Целите, които искам да постигнем няма да се решат с граждански процес.
Ако го спечеля, ще има просто някакво парично обещетение, платено от вашите пари. Няма да има наказани, няма да има поета отговорност.
Нима има толкова пари на света, че да плати живота на дете?
Предпочитам друга “награда”.

За мен по-важно е, че ако сега отиде дете с хематологично заболяване и травма, ще му направят скенер.

Вероятно ще повикат и хематолога му, който да разреши операция.
Може би и лекарите ще се появят по-бързо там, на място.

Ново севън вече няма да изчезва в дълбините на Пирогов, защото от съвсем скоро са задължени да спазват европейските наредби за вход и изход на медикамента.

Протоколи за работа, продължаващо медицинско обучение, платформа, това бих предпочела.

Няма да спра да говоря, да пиша, да работя за промяна, дори с риск да попреча на делото.

Граждански процес също ще има, с какъв успех…само мога да гадая.
За 10 месеца видях как (НЕ) работят институциите.
Видях как се фабрикуват документи, манипулират процеси, как се финтира съда.

Как прокуратурата няма (или не иска да има) капацитета, да установи достоверността на записа.

В коя прокуратура да вярвам?
В тази на джуджетата или в тази на нотариуса?
В кой съд да вярвам?
В този, който пусна убиеца на Ани и Явор, които бяха премазани на пешеходна пътека на 08.05.23г, ден преди ужаса с Даная.
Пуснаха убиеца, защото извършил убийствата без умисъл.
Без умисъл е карал със 100 км/ч при разрешени 50 км/ч.

Без умисъл е наел Марковски, същият, които отиде на Медицински съвет в Пирогов. Същият, които се появява винаги, когато има погубен млад живот.
Просто исках да кажа, че едно такова дело може да се проточи пет години.
Дори не съм сигурна, че ще доживея да видя края му.

Затова предпочитам да свърша друга, според мен по-полезна работа.