Едва 6% от образованите българи смятат, че Българската академия на науките трябва да бъде закрита. Това става ясно от проучване на Националния център за изследване на общественото мнение (НЦИОМ), проведено в периода от 19 до 24 ноември тази година сред 700 високообразовани българи от София и областните центрове и оповестено вчера. Според данните няма масово изразено обществено мнение за закриване на БАН, независимо че към академията бяха отправени много критики. Всеки пети от анкетираните смята, че институцията трябва да бъде запазена категорично като структура и функции в досегашния й вид. Това мнение са изразили предимно хора на възраст над 60 години. Според поддръжниците на БАН искането да се закрие академията е свързано най-често с користни интереси за имотите на организацията и нейните институти. Проучването сочи още, че като цяло на БАН се гледа като на архаична структура, която не е променяна през последните 20 години и не отговаря на новите икономически и социални реалности. Негативните представи за академията се свързват основно с това, че тя е непривлекателно място за млади и перспективни учени. Така смятат 16% от участниците в проучването. 11% от анкетираните пък отговарят, че бъдещето на академията е под въпрос и заради големия дял на учени, достигнали и надхвърлили пенсионна възраст. 21% са на мнение, че академията не предлага практически приложими и общественозначими научни продукти. В резултат на това проучване се констатира, че липсва масова обществена представа за продуктите на академията, както и няма изработени традиции за информиране на обществеността за постиженията на българските учени. Анкетираните смятат още, че централната администрация и ръководството на институцията са прекалено раздути и неефективни. За преструктуриране на БАН се обявяват 16,3% от участниците в запитването. Те предлагат съкращаване на научни звена, сливане на институти със съвместима сфера на дейност, пенсиониране на възрастни научни работници.
Според други мнения държавният бюджет не трябва да поддържа равни и ниски заплати или да осигурява заплащане "на калпак", а да се стимулират научните разработки и открития и да се залага на проектното финансиране. Участниците в проучването смятат още, че в момента развитието на науката у нас е повече плод на усилията на отделни учени или научни звена и че липсва целенасочена държавна стратегия.
Най-четени статии:
-
Peглaмeнтът нa Eвpoпeйcĸия cъюз (ЕС) зa пaзapитe нa ĸpиптoaĸтиви (МіСА)…
-
Представители на новите сирийски власти отказаха да се ръкуват с…
-
Захарова: Бербок да обсъжда американските бази в Германия и да не се изказва за руските бази в СирияРъководителят на германското външно министерство Аналена Бербок трябва да говори…
-
„Страните от НАТО не са психологически подготвени за война с…
-
Война с Русия ще остави НАТО без армия само след…
-
«Зеленски ще бъде линчуван веднага щом Украйна капитулира» …
-
Прес-бюрото на Службата за външно разузнаване на Руската Федерация съобщава,…
-
Пленен украински военнослужещ разказа за отношението си към Владимир Зеленски.…
-
В седмичната си сводка руското министерство на отбраната съобщи за…
-
Журналистът Хинкъл: Съюзниците на Русия в ЕС ще продължат да…
от нета
-
Овен Ще се чувствате уютно у дома или покрай…
-
В една дългогодишна връзка интимността често престава да бъде тема…
-
Луната е в знак Риби до 21:02 ч. на 5…
-
Средно на ден човек прекарва по 6 часа и 40…
-
Със Слънчево знамение започна 2025 година. Това разкри астрологът Филип…
-
В британското кралско семейство Коледа е време на традиции, обич…
-
Новогодишната програма на Нова телевизия отново спечели зрителите, като постигна…
-
Британски учени са съхранили пълния човешки геном върху кристална 5D…
-
Сексът не е само физическа близост, но и начин за…
-
Телата на британка и нейния годеник са открити в туристическа…