Писателят Стефан Цанев посреща празниците в дома си в Балчик - неговото убежище далеч от лудницата и суетата на града.

„Като кажа: „Прибирам се у дома”, значи съм в Балчик. Взе да ми досажда София и то с нечистотата на улиците, на всичко. Тук хората са много приятни, няма човек, който да не ме поздрави. А в София имам чувството, че ако падна, ще ме прекрачат и отминат. Толкова хората са безразлични един към друг”, казва писателят пред Нова телевизия. 

Той се връща назад в годините, в които пише първото си стихотворение, времената, в които е бил забраняван. Писателят говори за паметта, особено в контекста на демонтажа на Паметника на Съветската армия.

"Установяването на едно робство в България не може да бъде почитано с паметници. Демонтирането на Паметника на Съветската армия няма да помогне за рухването на комунистическото, което е останало у нас", каза той.

"Аз по принцип съм против рушенето на паметници, но този мисля, че този трябва да бъде махнат поради нахалството си да бъде най-високият и най-големият. Не може на върха да бъде автоматът, не може оръжието да бъде сюблимното нещо на изкуството. С него се убиват хора и е античовешко. Как може да се издига в култ това? Поне да държеше цвете", допълни творецът.

"Как си позволяват политиците един на друг да си викат "фашисти". Трябва да се направят курсове за ограмотяване на народните представители. По-добре да се псуват на майка. А те и това правят, де", категоричен бе той.