Въртят, сучат как да осквернят храма Свети Ал. Невски навръх Рождество Христово

Въртят, сучат как да осквернят храма Свети Ал. Невски навръх Рождество Христово
  • Публикация:  classa.bg***
  • Дата:  
    10.12.2023
  • Сподели:

Въртят, сучат как да осквернят храма Свети Ал. Невски навръх Рождество Христово тия сатанисти.

 

 


Всичко това не е случайно.
Готви ни се украински сценарий от същите сценаристи, а това значи: нацизация, събаряне на паметници, оскверняване на БПЦ и всичко, което пряко или косвено ни свързва с Русия.
Именно катедралният храм Александър Невски им е трън в очите още от построяването му, защото е построен в памет на Освобождението и строен с общите усилия на България и Руската Империя. 
История:
Катедралния храм "Александър Невски" е постстроен в памет на Цар Освободител - Александър II, чийто покловител е руския светец.
Освен в чест на цар Александър II Освободител, храмът е израз на почитта към всички, дали живота си за Освобождението на България. Именно затова към храм е добавено и определението паметник. Според княз Батенберг обаче мястото на една национална катедрала, която да напомня за всички, дали своя дан за българската свобода, е в актуалния главен град, макар и той тепърва да утвърждава своето първостепенно значение в младата държава. Монархът допринася и пряко за каузата, отделяйки 5000 златни лева лични пари.

 

Може да бъде изображение с Катедралата "Свети Василий Блажени" и замък

 

През 1883 г. руският академик по архитектура И. С. Богомолов е поканен да изготви проект и да ръководи строителните работи. В същото време прогерманското правителство на германските князе Александър I Батенберг (1879-1886) и Фердинанд I Кобургски (1887-1894), които управляват България, всячески спъва проекта. Едва през 1895 г. приятелското към Русия правителство на К. Стоилов отново повдига въпроса за построяването на храм. По това време Богомолов умира и вместо него е поканен друг руски архитект, професор от Художествената академия А. Н. Померанцев (1848-1918), който е помолен да преработи проекта на Богомолов и да издигне по-голям и по-величествен храм, който щеше да отговаря на своето високо предназначение  във вид, а архитектурно отразяваше характерните черти на старобългарската архитектура. Поради несъгласието на страните по някои административни и технически въпроси, преговорите се проточиха, подписването на проекта се състоя едва на 31 март 1904 г. На 5 август 1904 г. започват земните работи, общият строеж на катедралата е завършен през 1912 г., по време на Първата балканска война. Работата се ръководи от помощниците на Померанцев - руските архитекти А. А. Яковлев и А. Н. Смирнов, а от българска страна - архитектите П. Момчилов, Ю. Миранов, Я. Шамарджиев, Т. Петров, инж. Г. Лазарев и др.

Камбаните на катедралата са излети в леярната на П. Н. Финландски (Москва). Двете най-големи камбани са украсени с барелефни медальони с изображения на светци, 5 големи камбани са с релефни орнаменти и надписи, а други 7 са с гравирани надписи. Най-голямата камбана тежи 11,758 кг, най-малката - около 16 кг, камбанният звън се чува от 30 км.

На престола на главния олтар се пази Иверската икона на Божията Майка в богата перлена риза - дар от патриарха на Москва и цяла Рус Алексий I.

 

Може да бъде изображение с 1 човек и паметник


В храма има 3 олтара: в чест на Александър Невски, в чест на Св. цар Борис и в чест на Св.Св. Кирил и Методий. Иконите от двете страни на царските двери, които изобразяват Спасителя и Богородица с бебето, принадлежат на четката на В. М. Васнецов.

Художниците П. Е. Мясоедов, А. А. Киселев, А. М. Корин участват в изписването на катедралата. Фреската в купола на църквата "Св. Александър Невски" е изписана от П. Е. Мясоедов и се нарича "Бог Саваот".

През 1998 г. Българската православна църква получава като дар от Руската православна църква мощи на св. Александър Невски. Сега мощите се съхраняват в храма и се почитат като чудотворни. През 2014 г. сградата на храма е прехвърлена в собственост на Българската църква. В криптата на катедралата се намира Музеят на иконите, който съдържа цялата история на българската иконопис от 4-ти до края на 19-ти век.

Станете почитател на Класа