Това е Ники. Трета зима той се топли от парното в сграда на столичния площад "Славейков", защото няма дом и работа. Няма работа, защото го смятат за клошар - заради външния му вид. А този вид няма как да бъде в по-добро състояние, когато се чудиш какво ще можеш да откриеш за ядене днес на гробищата и цяла нощ да не спираш да се движиш, за да не замръзнеш.
Вратата на сградата се заключва след 22:00 часа и той деликатно напуска, за да не създава смут и да не си навлече гнева на работещите там на следващия ден. Да, той понякога се храни на гробищата.
"Не звучи толкова ужасяващо, защото често се разхождам по гробищните паркове и виждам цели гурме-трапези, съставени за определени покойници, които изгниват от естествения си процес с помощта на метерологичните условия. И въпреки това изглежда някак неетично да се черпиш с храната на починал, макар и той да няма нужда от нея. На метафизично ниво, покойникът вероятно би се радвал, че дори след смъртта си може да помогне на нуждаещ се, като сподели вечерята или обяда с него", коментира в социалните мрежи Алина Дуарте, станала съпричастна с нещастието на човечеца.
Това е картина на Всемирен конфликт между абсурда и реалността. Това е Световната война на XXI век - когато наблюдаваме бомбардировки по света през малките екрани, докато висим в кръчми и барове, облечени по последна мода със скъпи ментета, харчейки луди пари за етанолни смеси, подмятайки неуместни и богохулни шеги, а непосредствено до ходилата ни клечи гладен и окъсан дистрофик.
Един невероятен нонсенс, където хлябът и зрелищата не са достатъчни, за да задоволят примитивният ум на съвременника.
Ники вероятно е смятан за луд и в определени ситуации се държи като такъв, но това си има своето обяснение. Когато майка ти се самоубива заради неработещи институции, а ти останеш без работа и впоследствие без дом, някак ще превъртиш, колкото и да си коравосърдечен.
Макар и със сако, което, впрочем, му е единственото, както и останалото облекло по него, той не изглежда достатъчно представителен, за да го допуснат, в която и да е друга сграда с жива охрана.
Хората, които го срещат всеки ден по стълбищата във входа на сградата, споделят, че той има нужда от покрив, но за да го получи, трябва да има как да го плаща.
"Ники го познавам лично, работя точно два етажа над коридорчето, в което той стои... Втора година му се намира работа и дом, от който той бяга! Ежедневно му се дават пари и от мен, и от колеги. Ежедневно му се дават и дрехи, но той просто така е свикнал... Желанието му е да живее сам в голям апартамент на жълтите павета. Редно е да му се назначи психиатър за дълга терапия, това е единственият начин, по който може да му се помогне", това пък е друг коментар под поста на Мариела Нордел, който контрастира с цялостното мнение.
Постъпвал е на работа и както често се случва в тази държава - ако нямаш договор, могат да те експлоатират няколко месеца и да те пуснат по живо - по здраво, защото нямаш и лична карта, с която да се легитимираш пред МВР, например.
"Николай има нужда от работа и квартира, зимно яке и зимни обувки №43 и можете да го намерите в сградата на "Славейков" №4 А - между трети и четвърти етаж", споделят още от постоянното присъствие на площада.
Той не пие и все още не рови по кофите. Казва, че има останало достойнство и не иска да "въшляса", както според него се случвало с клошарите. Не иска да бъде клошар. Иска да живее като бял човек, възпитан и кротък е.
Обича да чете, да философства, да разговаря. А драмата с жилището му датира от преди доста години, когато "мили роднини" го прецакват след смъртта на майка му, а след това с помощта на нотариус му отнемат апартамента в София. И той, останал на улицата, започва битка за живота си.
