Памет на светия пророк Авакум
Свети пророк Авакум бил син на Асафат и произхождал от Симеоновото коляно, както разказва за него свети Епифаний Кипърски в своята книга "За живота на пророците". Според преданието, записано от светите отци*, родина на Авакум било неголямото село Бетзохар, иначе наричано Витзахир.
Самото име - Авакум**, - дадено му при раждането, предзнаменувало, че от него ще излезе силен духом подвижник. Като достигнал пълнолетие, заради славата на Божието име, той започнал да изобличава беззаконията на своя народ. Сам той, горейки духом в Господа, строго спазвал Божиите заповеди, твърдо стоял на пътя на добродетелите и бил удостоен от Господа с пророчески дар.
Свети Авакум пророчествал и живял след царуването на благочестивия иудейски цар Езекия, когато на престола царували нечестиви царе: Манасия, син на Езекия, и след това Амон, син на Манасия***.
Според свидетелството на Свещеното Писание (2Парал. 33:9 и 4Царств. 21:2-10), при Манасия сред иудейския народ имало непрестанни раздори и злодейства: силният угнетявал слабия, и никъде не можело да се намери справедлив съд. Самият цар бил пръв гонител на невинните: той пролял много невинна кръв, и напълнил "с нея Иерусалим открай докрай" (4Царств. 21:16). Според преданието, по това време в числото на невинните пострадал и свети пророк Исаия, както и много други изобличители на неправдите и нечестията на царя и народа.
Впоследствие цар Манасия, наказан от Бога и взет в плен от асирийците, се разкаял и се обърнал към Истинния Бог. Но злото, посято от него, вече било пуснало дълбоки корени сред еврейския народ; Манасия бил наследен от нечестивия цар Амон, отдаден, подобно на баща си, на грубо идолопоклонство.
Пророк Авакум дълбоко скърбял за развратеността на своите съвременници. Не намирайки правда никъде, той изливал скръбта си, викайки към Господа:
- "Докога, Господи, ще викам и Ти не ще чуваш, ще викам към Тебе за насилието, и Ти не ще избавяш? Защо ми даваш да виждам злодейство и да гледам нещастие? Грабеж и насилие са отпреде ми, и въстава вражда, подига се раздор. От това законът изгуби сила, и няма праведен съд: понеже нечестивец надвива праведника, то и съдът бива опак" (Ав. 1:2-4).
Така викал пророкът към Господа, виждайки човешките беззакония, и очаквал праведен съд от Самия Бог. В отговор на това Господ възвестил на Своя избраник, че скоро трябва да дойде наказание за всеобщото нечестие. По Божия заповед пророк Авакум предсказал на евреите такова страшно събитие, на което по това време било трудно да повярват - а именно разрушаването на храма и на самия Иерусалим и Вавилонския плен (Ав. 1:5-12)*.
Пророкът ясно посочил, че за оръдие на това наказание Господ е избрал халдейците** - народ свиреп и необуздан, който бързо преминава по земните пространства, за да завладява чужди селища.
В трепетно очакване на страшното нашествие пророк Авакум недоумявал: нима праведният Господ ще допусне гордите и нечестиви халдейци напълно да изтребят Неговия избран народ. С надеждата, че това наказание ще бъде временно, той очаквал ново откровение от Господа и в своето молитвено очакване бил подобен на страж, зорко гледащ в далечината от градската кула (Ав. 2:1)***, за да възвести за приближаването на врага. Той молел Господа незабавно до спаси еврейския народ от вавилонското робство, както някога го е спасил от египетското, и чакал какво ще му каже Господ.
Тогава Господ открил на Своя пророк, че цялото спасение на избрания народ сред тези бедствия е във вярата, а гордите и необуздани халдейци сами ще трябва да изпитат същата участ, която са приготвили за победения народ (Ав. 2:4). След това пророк Авакум, за да не хвърли сънародниците си в отчаяние от предстоящото им изпитание от Бога, произнесъл притча за гибелта на халдейците, възвестил петократната гибел на угнетителите (Ав. 2:9-19). В тази притча той показал цялото нищожество на идолите и на могъществото на халдейците, пред величието на Истинния Бог, грижещ се за спасението на Своя народ. Пророкът, в озарение свише, предвещавал, че Бог ще дойде за спасение на Своя народ от планината, покрита със сенчести гори (Фаран), за спасение на Своя помазан, и ще настъпи такова време, когато цялата земя ще се изпълни със славата на познаването на Господа, както водите изпълват морето*.
* Ав. 3:13. Тук се предрича не само избавлението на евреите от вавилонския плен, но и спасението на човешкия род. Така това пророчество носи месиански характер. Посочвайки южната страна по отношение на Палестина, където била и планината Фаран, покрита със сенчести гори, пророк Авакум открил на евреите, че те ще получат избавление от вавилонското робство чрез народ, който ще дойде от южната страна. Наистина Кир, цар Персийски, довел мидяните и персите от юг и като покорил вавилонците, освободил евреите. Но взорът на пророка предвидял избавлението и от друго робство - греховното робство на целия човешки род и неговото обновление. Според обяснението на блажени Теодорит свети Авакум с тези думи "предвъзвестява въплъщението на нашия Бог и Спасител, извършило се във Витлеем, който се намира на юг от Иерусалим". Под планина, покрита със сенчести гори, Светата Църква разбира Божията Майка, като планина от добродетели, осенена от Светия Дух. "Планина, осенена от Божията благодат, Те видя Авакум с прозорливите си очи" - възпява Църквата в канона - "от Тебе провъзгласяваше да излезе Светият Израилев, за наше спасение и изправление". "Христос, идващият явно наш Бог, ще дойде и няма да се забави, от планината, покрита със сенчести гори, чрез Отроковицата, раждаща неизкусобрачно, пророкът в древност говори" (четвърта песен от канона в нед. Вайя). "Христе, от Дева израсъл, от планина хвална, покрита със сенчести гори" (четвърта песен на Рожд. Хр.). Изобщо, в основата на 4-та песен на всички църковни канони е поставено пророчеството на Авакум за пришествието на Господа за спасението на Своя народ, "за спасението на Своя помазан". Поради ясното месианско значение на пророчествата на свети пророк Авакум християнската църква му е дала името "Боговдъхновен" (пасхален канон, четвърта песен, ирмос). - Молитвената песен на Авакум служи за основа на четвърта песен на църковните канони, изобразяваща всемогъществото на Бога и непосрамващата надежда на Него. Бел.ред.
Когато Навуходоносор се приближавал към Иерусалим, то, както свидетелства преданието, пророк Авакум напуснал града. Знаейки, че бедствието вече е непредотвратимо и че съпротивата срещу толкова силен завоевател ще бъде безполезна, пророкът с болка и скръб напуснал родината си, за да не вижда разрушаването му и да избегне жестокостта на победителя. По Божие указание той се заселил в Арабийската земя, в град Остракина, и живял тук като доброволен изгнаник до самото отдалечаване на враговете от отечеството му.
След отдалечаването на халдейците той се върнал в земята си, оплакал нещастията ѝ и заедно с оцелелите от народа започнал да се занимава със земеделие. В молитва към Бога за народа си очаквал завръщането на пленените от Вавилон.
Веднъж, по време на жътва, пророкът сварил ядене, взел хляб и отишъл на нивата, за да занесе този обяд на жътварите. Но по пътя пред него застанал Ангел Господен и казал:
- Занеси този обяд във Вавилон на Даниил, в лъвовата яма.
Действително, по това време пророк Даниил, живеещ при двора на вавилонския цар, поради ненавистта на нечестивите вавилонци, бил хвърлен в яма с лъвове.
- Господи! Никога не съм виждал Вавилон и не зная лъвовата яма.
Тогава Ангелът Господен със силата на своя дух грабнал Авакум, пренесъл го във Вавилон и го поставил над ямата, където бил хвърлен Даниил.
И извикал Авакум:
- Данииле! Данииле! Вземи обяда, който Бог ти изпраща.
Даниил благодарил на Бога и казал:
- Ти си спомни за мене, Боже, и не остави обичащите Те.
Даниил станал и ял. А Ангелът Господен мигновено поставил Авакум на предишното му място.
След чудесното посещение на Даниил пророк Авакум се върнал при своите жътвари по време на обяда им и на никого не казал за случилото се. Той предвидял, че иудейският народ ще бъде върнат от Господа от Вавилон в Иерусалим, подобно на чудесното му пренасяне във Вавилон и връщането му оттам. Но това изпитание за Божия народ продължило 70 години и светият пророк не доживял до завръщането на евреите от плена, той умрял в старостта си и бил погребан на собствената му нива*.
* Смъртта на пророк Авакум последвала приблизително 600 години пр. Р. Хр. Според разказа на църковния историк от IV век Евсевий Кесарийски като място на гробницата на свети Авакум посочвали Кеила, или Кила, в Иудиното коляно. Според свидетелството на църковния историк от V век Созомен мощите на този свети пророк, по Божествено Откровение, били намерени заедно с мощите на свети пророк Михей при царуването на Теодосий II Младши (408-450 г.). За телата на двамата пророци било съобщено в Божествено съновидение на Зевен, който по това време бил епископ на Елевтерополската църква. Бел.ред.
