България изостава по броя на хората с висше образование в сравнение с другите страни от Европейския съюз (ЕС) и САЩ. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ), огласени вчера от Мария Фъртунова, директор на Дирекция “Държавна политика във висшето образование“ към Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН). Те бяха представени на дискусия "Доброто образование - шанс по време на криза. Бизнесът и висшето образование".
От данните на НСИ става ясно, че през 2008 г. едва 18% от гражданите у нас на възраст между 25 и 64 години са били с висше образование. За страните в Европейския съюз цифрите са 57%, а за САЩ – 81%. Данните на НСИ сочат, че е налице тенденция за намаляване на броя на хората с висше образование у нас – за сравнение през 2007 г. те са били с 1% повече, отколкото през 2008 г.
Броят на студентите и докторантите в България през 2008 г. се е увеличил с 1000 души в сравнение с 2007 г. и е достигнал 274 247 души, но преподавателският състав е намалял с близо 600 души.
За да се преодолеят негативните тенденции, от Министерството на образованието се разработва рейтингова система на висшите училища в България, която ще е факт през октомври 2010 г.
Масовизацията – проблем на университетите
7000 места повече са били отпуснати за прием в университетите през тази година, сравнено с броя на завършващите зрелостници. Това каза председателят на Съвета на ректорите и ръководител на УНСС проф. Борислав Борисов. Според него по-големият прием във ВУЗ не гарантира качество, а масовизацията на висшето образование е най-големият проблем на университетите.
„Фактът, че държавата е дала повече места за прием във висшите училища, отколкото са завършващите средно образование, означава, че последният тройкаджия трябва да направи едно-единствено усилие – да си занесе дипломата в един ВУЗ, за да стане студент. На определени места това става още по-лесно, защото бяха премахнати изпитите и се влиза само срещу диплома. Може ли да очакваме тенденции нагоре, след като двойкаджиите излизат висшисти?”, коментира проф. Борисов.
Според него поне десет университета у нас предоставят добро образование, но завършващите ги – независимо какви усилия са положили по време на обучението си, са поставени пред равни условия с онези, които излизат от не толкова качествените колежи. „В момента завършилият за три години бакалавър е равен по статус в практиката на онзи, който е учил четири години, а това не стимулира повишаването на качеството на образованието“, каза Борисов.
Друг проблем е начинът на финансирането във висшето образование. Борисов нарече модела „сбъркан“, защото държавата трябва да стимулира образованието на отличниците, а не на двойкаджиите, както е сега.
СУ с най-висока оценка от фирмите
60,6% от фирмите оценяват като ниско качеството на постъпващите на работа при тях хора с висше образование. Това стана ясно от представено на форума изследване. То е направено по поръчка на Българската асоциация за управление и развитие на човешките ресурси. 21,1% са на мнение, че висшето образование у нас е като средното за страните от ЕС.
По отношение на удовлетвореността от специалната подготовка най-висока оценка е поставена на завършилите СУ „Св. Климент Охридски“. Според 10,4% от фирмите тя е много добра. Два пункта по-надолу са възпитаниците на Нов български университет (8,5%), а трети е УНСС (7,5%).
Препоръките
Акредитирането на висшите учебни заведения да става с участието на бизнеса, предложи Томчо Томов, мениджър човешки ресурси в „ТепроМетал” ЕАД и преподавател в Техническия университет в София. Само така според него университетите биха могли да откликнат адекватно на нуждите на бизнеса и обратното. Според Томов между предприемачите и ръководствата на ВУЗ-овете трябва да има обратна връзка за качеството на образованието, която да не е епизодична, а институционално уредена и от там – ако се налага да се правят корекции в самото образование. Според него висшите учебни заведения също са заинтересовани да имат такава връзка, за да могат да получават информация за реализацията на своите специалисти. Университетите биха могли да се възползват от кризата, като накарат работодателите да инвестират в образование, тъй като това вложение е много изгодно. „В никакъв случай обаче ВУЗ-овете не бива да гледат на бизнеса като на фонд, който ще ги спонсорира. За тях всичко е продукт - влагайки пари в нещо, предприемачът очаква след време да получи добавена стойност, което означава, че работодателят трябва да бъде сигурен в своята инвестиция“, каза Томов.
Ръководствата на университетите по закон нямат право да се обвързват с бизнеса, заяви проф. Борисов. Според него това е било уредено така от предишните управляващи. Мотивът, който е бил изтъкнат тогава, е, че бизнесът и университетите може да започнат да се договарят помежду си и да си „уреждат дипломи“. „В момента никой предприемач не може да направи най-елементарното нещо – да възложи на който и да е университет поръчка за фирмено обучение на своите кадри, оттук нататък за каква връзка помежду си да говорим“, заключи Борисов.
Сергей Игнатов: Закриваме ВАК
Висшата атестационна комисия (ВАК) ще бъде закрита, а научните степени и звания ще се дават от университетите и институтите към Българската академия на науките. Това каза вчера министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. Според готвените промени в новия проект на закон за научните степени и звания на мястото на ВАК ще има апелативна комисия, която ще следи за законността на процедурите, но няма да ги провежда. Всички процедури за защита на докторат, доцентура и професура се връщат към университетите или в структурите на академията. За защита на дисертациите университетите ще назначават научно жури от пет души, като поне трима ще трябва да са външни на университета.
