На вчерашната дата, ако беше все още жив, легендарният наш творец, общественик, ремсист, антифашист, революционер Анжел Вагенщайн, известен на тези, които му бяхме просто приятели като Джеки, щеше да стане на 101 години. И отново щяха да се съберат хора от цяла Европа, за да почетат титана на трите епохи в българската и европейската история.....
Сто години са по-дълъг живот от този на 99,99 % от хората и въпреки това надали стигат, когато става въпрос за човек като Джеки Вагенщайн. Човекът мечтател до последния си дъх, който не загуби чувството си за хумор, любовта си към справедливостта и хуманизма, дори и пред лицето на смъртта, която се опитаха да му отредят някога фашистите преди 9 септември 1944 г.. И този хумор, тази мъдрост и този хуманизъм, Джеки пренесе през три бурни исторически епохи, заразявайки всички нас с оптимизма си за бъдещето. Без него някак си това бъдеще не изглежда толкова оптимистично....
Но нека все пак си припомним и някои части от биографията на тази легенда. Анжел Вагенщайн е роден на 17 октомври 1922 година в семейството на евреи сефаради, които се препитават като тенекеджии. Но от семейство на тенекеджии, Джеки успява да се изгради като писател, сценарист, политик, общественик и да, революционер и борец срещу фашизма. Истински такъв.
Налага се семейството му да емигрира във Франция, а по-късно, когато са вече в България, Джеки става ремсист и член на бойна група, както и партизанин, който се е сражавал срещу хитлеро-фашизма. Той е и затворник, осъден от монархо-фашисткия режим в България на смърт. Но Джеки побеждава дори и смъртта, за да се превърне в баща на 52 игрални, документални и анимационни филми, както и на редица романи, преведени на английски, немски, руски, френски, полски, испански, чешки, китайски и иврит. Сред тях можем да споменем "Петокнижие Исааково", "Далеч от Толедо" и "Сбогом, Шанхай".
В днешно време хора като него биха ни били дважди по-полезни, не само защото отчаяно се нуждаем от образовани и културни люде, които да бъдат будители и фарове на познанието и светлината във все по-сгъстяващия се мрак, но и най-вече, защото малцина останаха смелите общественици и борци за справедливост като Джеки. Днес той нямаше да се поколебае да изрази остро критиката си срещу всяко погазване на гражданските свободи, всяка форма на експлоатация, империализъм и военолюбие, каквито вече, уви, виждаме в България и Европа.
Ето защо можем да си спомняме само с прискърбие за Джеки, да почитаме паметта му и да се опитаме да продължим борбата за най-голямата кауза на неговия живот - каузата за повече хуманизъм, справедливост, равенство и братство. За изграждането на такива човешки взаимоотношения, при които човек за човека няма да бъде вълк, а брат!
Ти си в нашите сърца, Приятелю!
Ти ни показа, че дори и на 100 години човек може и трябва да мечтае!!!
Вечна памет на Джеки Вагенщайн, една от легендите на ХХ и ХХI век!
