За 38% от столичаните нещата у нас се движат в правилната посока, а според 34% - в неправилната. Това показват резултатите от проучване за Столична община, проведено сред 700 пълнолетни жители в периода 3-6 ноември 2009 година, по повод промените от 10 ноември 1989 година.
28% от интервюираните не се ангажират с конкретно мнение. Мнението, че посоката е правилна, по-често подкрепят мъжете (43%), най-младите до 30 години (49%) и хората със среден жизнен стандарт (42%). Като неправилна по-често я определят хората на възраст над 45 години (42%) и бедните (40%). Без мнение по въпроса по-често са жените, хората с основно и по-ниско образование и ромите. Въпросът има ясна политическа интерпретация, доколкото 54% от симпатизантите на ГЕРБ и 47% от тези на Синята коалиция определят посоката като правилна, а 53% от избирателите на БСП – като неправилна. С резерви по отношение на прехода са и симпатизантите на Атака (52%) и на РЗС (45%). При оценката на посоката, в която се движат нещата в България, макар и с малко, преобладават положителните нагласи. Балансът между постигнато и изгубено през последните двадесет години обаче е по-скоро отрицателен. 43% от столичани посочват, че изгубеното е повече, 23% - че постигнатото е повече, а 34% не дават превес нито на плюсовете, нито на минусите на прехода. Мнението, че „дори да са постигнати някакви успехи, загубеното е повече” споделят най-възрастните респонденти (над 60 години) и хората с ниско образование. Според най-бедните „това са напълно загубени и тежки за страната години”. Позицията „имаше както добро, така и лошо, не може да се каже кое е повече” по-често споделят хора с основно образование и политически апатични респонденти. Мнението, че „това са напълно успешни години” се среща по-скоро като изключение (под 1%). Оценката: „Имаше трудности и грешки, но постигнатото е повече” дават най-често младите до 30 години. Тяхната позиция не е резултат от висок личен жизнен стандарт, а по-скоро е политически обагрена, доколкото я споделят 30% от симпатизантите на ГЕРБ и 39% от тези на Синята коалиция. Има ясна връзка между мненията за посоката, в която се движи страната, и равносметката за изминалите години на преход. Хората, които са на мнение, че нещата у нас се движат в правилната посока, значително по-често са склонни да отчитат постижения на прехода, а респондентите, според които посоката не е правилна, смятат, че загубеното преобладава. Резултатите от изследването показват, че независимо от респектиращия период от двадесет години, преходът в общественото съзнание не е приключил. Столичани остават разделени и на диаметрално противоположни позиции в оценките си. Данните ясно сочат, че отрицателните оценки са резултат преди всичко на негативен личен опит и лични загуби, а позитивните са по-скоро ценностни и не са пряко обвързани с личното благосъстояние. Тази особеност и в бъдеще ще затруднява постигането на ясна и единна обществена оценка на т.нар. период на прехода.

/БГНЕС/