Мила Григорова, „Галъп интернешънъл“, специално за „Класа“

В последните месеци в страната се провеждат медийни кампании за популяризиране и стимулиране на практиката на приемното родителство. Немалка част от децата, живеещи в социални домове в България, не биха могли да бъдат осиновени поради законови пречки. В техния случай приемното родителство е може би единствената алтернатива за семейство, дом и родителски грижи.
Специално национално представително социологическо проучване на ББСС „Галъп интернешънъл” по поръчка на вестник „Класа” изследва нагласите на българското население към приемната родителска грижа.

Идеята за приемното родителство се приема положително от българите като цяло. Около 69% одобряват идеята по принцип, а 61% са на мнение, че такъв тип грижа се отразява благоприятно на децата, които имат приемни семейства.

Най-положителната страна от приемното родителство според общественото мнение е пребиваването на децата, макар и временно, в семейна среда, истински дом, което помага за по-доброто им емоционално, физическо и интелектуално развитие. На второ място, българите споменават това, че приемните родители биха осигурявали по-добри материални условия на живот от това, което осигуряват социалните домове и държавата.

Възможните негативни ефекти от приемното родителство върху децата произтичат главно от факта, че грижата е временна и не дава сигурност на децата, че те вече имат истинско семейство. Освен това българите смятат, че временното пребиваване на детето в истинско семейство и последващото му завръщане в социален дом би го накарало да се чувства изоставено и да страда. Въпреки това едва 11% от българите са на мнение, че приемната грижа има преобладаващо негативен ефект върху децата без родители.

Дотук с добрите новини. Изглежда, българите, макар и да не са против идеята да осигуриш дом на изоставено дете, в повечето случаи я одобряват на принципа „може, но да не съм аз”. Около половината от анкетираните посочват, че при определени хипотетични условия биха се замислили дали самите те да не станат приемни родители. Основната причина обаче, която би накарала хората да приемат дете вкъщи, е, така да се каже, „по заместване” - ако нямат или не могат да имат собствени деца. На второ място сред посочените условия е държавата да подпомага финансово приемните родители. Всъщност мнозинството от българите са на мнение, че приемното родителство трябва да е платено от институциите. Едва 14% са на мнение, че то трябва да е доброволно и неплатено. Макар да няма спор, че финансовото подпомагане на приемните родители е важен обществен въпрос, все пак преобладаващото възприятие „това е работа само срещу заплащане” е доста далеч от благородната идея да помогнеш главно заради щастието на детето, не поради „надбавките”.

Средната сума, посочена от анкетираните, се равнява на около две минимални работни заплати – 398 лв. на месец е подходящата сума, с която се счита, че държавата трябва да подпомага приемните родители.

---

Изследването е национално представително, проведено е през първите десет дни на месец октомври и обхваща 1001 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.

---