Всеки трети интервюиран или 32.6% посочват, че биха предпочели да живеят по времето на управлението на Тодор Живков, а 28.1% - времето след 1989 г.
По време на управлението на цар Борис III биха избрали да живеят 8%, а на цар Фердинанд – 2%. Това показва изследване на Националния център за парламентарни изследвания (НЦПИ). Данните са публикувани на страницата на Народното събрание.
Проучването е проведено в периода 6-20 юни 2023 г. и е представително за пълнолетното население на страната. Интервюирани са 1000 пълнолетни български граждани.
Привърженици на периода на управлението на Тодор Живков са 53% от респондентите на възраст над 59 години, 60% от нискообразованите респонденти, 57% от крайно бедните, 40% от живеещите в селата, 36% от живеещите в малките градове. В най-висока степен носталгия към тези години декларират предимно респондентите със силно изразени национално-патриотични нагласи, посочват от Центъра.
Предпочитащите да живеят по времето на демокрацията след 1989 г. са най-често: хора на възраст между 30 и 39 г., високообразовани респонденти, жители на столицата и градовете - областни центрове, респонденти със стандарт на живот по-висок от средния за страната.
Национално съзнание и гордост
Данните показват, че мнозинството от пълнолетните български граждани (87%) са на мнение, че националното съзнание може да бъде формирано в младите хора чрез възпитание.
Най-голяма национална гордост предизвиква българската история, посочена от 84% от участвалите в изследването. В България горди от националната история са почти всички респонденти, определящи се като „патриоти“ (92% от тях), нетърпящи критика към България и смятащи запазването на българската култура и традиции за изключително важно, отбелязват от Центъра.
С българската култура и традиции се гордеят 82% от пълнолетните български граждани, като тази позиция е равномерно разпределена сред представителите на всички социално-демографски групи. За 73% от респондентите повод за гордост са българската литература и изкуство, а за 69% – спортните постижения на страната. Научните и технологични постижения на България предизвикват гордост сред почти половината от участвалите в изследването. Социално-икономически аспекти на страната, с които респондентите не се гордеят, са социалната система (изобщо не се гордеят 64% от интервюираните); икономиката (изобщо не се гордеят 62% от интервюираните); политическото влияние в света (изобщо не се гордеят 61% от интервюираните); демокрацията (изобщо не се гордеят 47% от интервюираните). Над две трети от хората, смятащи, че ниското качество на живот в страната влияе негативно върху запазването на националната идентичност, посочват, че не се гордеят с българската социална система и икономика.
За българския произход
От Центъра посочват, че през 2023 г. гордостта от българския произход преобладава като емоция сред пълнолетното население на страната. 86% от интервюираните са горди, че са българи, според данните.
Анализът показва пряка връзка между гордостта, че сме българи и самоопределянето като патриоти на българските граждани – 98% от хората, изпитващи гордост, че са българи, определят себе си като патриоти, 96% от тях са емоционално привързани към България, а 94% – към родното си място. Гордостта, че са българи доминира във всички социално-демографски групи, отбелязват от Центъра.
Всеки трети българин посочва, че славната българска история е основание да се гордее с произхода си. Красотата на българската природа е втората основна причина, посочвана от пълнолетните жители на страната като повод да се гордеят, че са българи. За всеки четвърти респондент повод за гордост са природните богатства и природните красоти. Това се отнася основно за най-възрастните респонденти, както и живеещите в малките градове и селата. С българските традиции и ритуали се гордеят 12% от българските граждани. Нематериалното наследство на страната ни е повод за гордост за хората, посочили, че запазването на българската култура и традиции е от първостепенна важност за страната ни.
Сред основните поводи за срам са българските политици (17,1%), ниският стандарт на живот, ширещата се бедност (13,5%), лошото управление на държавата (8,3%), корупцията на всички нива (7,2%).
Нямат поводи да се срамуват от българския си произход 35% от пълнолетните български граждани.
Данните показват, че мнозинството от пълнолетните български граждани (77%) определят себе си като патриоти.
Важни събития и личности
Най-важните събития, случили се в България след 1989 г. досега, според мнението на пълнолетните български граждани са три - присъединяването на България към Европейския съюз (39%); присъединяването на България към НАТО (16%); преходът в България след 1989 г. (10%).
В отговор на открит въпроса: "Кои личности в българската история са допринесли в най-голяма степен за развитието на България?", пълнолетните български граждани поставят начело две от най-значимите фигури на българското Възраждане – Апостолът на свободата Васил Левски (39%) и българският поет и революционер Христо Ботев (28%). Следват Цар Симеон Велики, посочен от 17%, и авторът на "История славянобългарска" Паисий Хилендарски (9%), посочват от Центъра.
