България няма пари, за да изпълни ангажиментите си по политиките за развитие на ЕС и може да получи критики за това, подобни на критиките при изпълнението на структурните проекти. Това стана ясно по време на кръглата маса „ Участие на българското гражданско общество в политиките на ЕС за развитие”, организирана от Българската платформа за международно развитие.
Като член на ЕС страната ни има донорски задължения по силата на споразумение на Европейския съвет от юни 2005 г. Според него новите членки на общността трябва да достигнат ниво на предоставената официална помощ за развитие в размер на 0,17% от брутния национален доход през 2010 г. 0,33% през 2015 г., припомни зам.-министърът на външните работи Красимир Костов. Помощта е насочена към развиващите се страни извън ЕС, т.нар. страни от Юга.
Ако изискването да участваме в политиките за развитие на ЕС беше включено в предварителните изисквания за членство, това нямаше да се случи, коментира Боян Белев, шеф на отдела „Помощ за развитие” в Дирекция „ООН и глобални въпроси” в МВнР. Той съобщи, че в проекта за бюджет за 2010 г. не са предвидени пари за помощ за развитие. Надявам се това да е печатна грешка и към средата на февруари, когато с министерско постановление се посочват по-детайлно разходите, да стане ясно с какви пари България ще изпълнява ангажиментите си в тази сфера, коментира Белев.
Зам.-министър Костов изтъкна, че финансовите средства за осъществяване на една политика са у онзи, който носи отговорността за нея. Българското МВнР, което осъществява и координира тези дейности, обаче не се разпорежда с такива средства. Само у нас трябва да има правителствен акт за одобряване на програма или проект за двустранна помощ за развитие, докато в другите страни от ЕС на такова високо ниво се одобряват единствено стратегическите насоки и приоритети за развитие. Изработването на политиката за развитие изисква най-много усилия и среща най-трудно разбиране, обобщи Белев. Все още има много служители в администрацията, на които им е трудно припознаят неправителствените организации като равнопоставен участник в политиките за развитие, отбелязаха представителите на няколко от най-авторитетните НПО в България. Те недоволстват, че липсва ясна визия, ясен механизъм и координация за изпълнението на ангажиментите към ЕС в тази област. Министерството на финансите получи критика по време на дискусията, тъй като бе изпратило като свой представител човек, отговарящ за средствата, които България получава от ЕС по ОПАК, а темата на кръглата маса бе за парите, които България трябва да отдели за по-бедните страни извън ЕС.Организаторът на дискусията – Българската платформа за международно развитие, обединява 20 авторитетни НПО, които работят в сферите на образованието, здравеопазването, джендър проектите, околна среда и устойчивост.

/БГНЕС/