Житие на св. апостол и евангелист Йоан Богослов

Веднъж Господ Иисус Христос минавал покрай Генисаретското езеро. Видял двама брата – Яаков и Йоан – да кърпят заедно с баща си Зеведей рибарските си мрежи. Призовал ги да тръгнат подир Него. Те оставили баща си, мрежите, кораба и тръгнали веднага подир Него.

Оттогава те били непрекъснато със Спасителя.

Заедно със Симон Петърте присъствали при възкресяването на Иаировата дъщеря, а също и при преображението Му на планината Тавор. Пак със Симон Петър двамата братя били най-близко до Богочовека в Гетсиманската градина, когато Той се молел с къврава пот преди страданията Си на Голгота.

На Тайната вечеря Йоан седял до Господа, Когато Иисус Христос казал, че един от учениците Му ще го предаде, Йоан се облегнал на гърдите Му и Го запитал какво говори.

Като висял в страшни мъки на Голготския кръст, Господ Иисус видял до Себе Си пречистата своя Майка и "ученика, когото обичал".

На пресветата Си Майка казал:

- Ето син ти!

А на ученика си Йоан:

- Ето майка ти!

Йоан взел при себе си св. Богородица като същинска своя майка и се грижил синовно за нея до блаженото й Успение.

В първия ден на седмицата, преди разсъмване, Мария Магдалина дошла на гроба Господен. Потърсила, но не намерила в него тялото на Спасителя. И побързала да съобщи това на Петър и Йоан. Двамата ученици отишли веднага на гроба. Пръв дошъл Йоан, надникнал в гроба и го видял празен. Симон Петър също влязъл в него и го видял празен. Йоан също влязъл. Влязъл и пръв между учениците повярвал във възкресението на Христа.

След възкресението Си Господ се явявал много пъти на Своите ученици. Явил се и при Генисаретското езеро. Пръв Йоан Го познал и казал на Симон Петър:

- Господ е.

След Възнесението господне Йоан живял в Йерусалим с другите апостоли. Молел се често с тях в храма. На Петдесетница заедно с тях получил благодатните дарове на Пресветия Дух.

Оттогава проповядвал усърдно Евангелието и обръщал юдеи и езичници към Христовата вяра.

Един ден тръгнал с апостол Петър за Йерусалимския храм. При храмовите врати човек, хром по рождение, почнал да проси от тях милостиня. Те нямали сребро и злато. Дали му това, което имали – изцерили го. Той станал и проходил.

Това чудо привлякло към тях множество народ. Апостолите проповядвали пред всички истината за Спасителя – за живота Му, за изкупителните Му страдания и за възкресението Му. Зовели всички да се покаят и да се обърнат към Него, за да получат спасение.

Повярвали и се кръстили хиляди.

Първосвещениците и началникът на храма задържали двамата апостоли под стража. На другия ден били изправени на съд пред синедриона. Забранено им било да проповядват истината за Господа Иисуса. Но Петър и Йоан отговорили на съдиите си:

- Съдете, дали е справедливо пред Бога – вас да слушаме повече, нежели Бога; защото ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули!

Пуснати били на свобода под заплаха. Въпреки опасността обаче те продължили да изпълняват Христовата повеля. И числото на вярващите непрекъснато се увеличавало.

До успението на света Богородица Йоан пребивавал в Йерусалим. След това се отправил с ученика си Прохор да проповядва словото Божие в Мала Азия.

Двамата стигнали в град Ефес. Тук живели в голяма бедност. Условили се за слуги в едно семейство. Господарите им били езичници. Отнасяли се към тях строго, жестоко. Възлага ли им най-тежки работи. Наказвали ги немилостиво. Йоан и Прохор понасяли всичко търпеливо. Служели усърдно и покорно.

Но скоро Бог им открил път към благовестничество.

 

 

Починал един момък, син на Диоскорид, предстедател на градския съвет. Бащата бил така поразен от смъртта на сина си, че сам умрял внезапно. Целият град бил развълнуван.

По Божие внушение св. апостол Йоан отишъл в дома на Диоскорид. Помолил се. И Бог възкресил сина и бащата. Като видели това чудо, някои нарекли Йоан магесник, а други – Бог и син Божи. Но св. Йоан обяснил на всички с чия сила извършил чудото. Повярвали и се кръстили също стопанката на къщата и възкресените баща и син. Те поканили апостола да се пресели с ученика си у тях, за да продължи да ги учи на Божия закон.

Чрез това чудо евангелската проповед в Мала Азия получила големи успехи. Вярата в Христа Бога се разпространявала непрестанно. За това помагали и последвалите многобройни чудеса и особено добрия пример на апостола. Като поучавал с думи, той поучавал и с дела. Показвал със собствения си пример, какъв трябва да бъде християнинът. Обхождал той села и градове, проповядвал, откривал църковни общини, поставял епископи, презвитери, дякони. Призовавал всички да следват неговия пример.

Римският император Домициан, като узнал за големите успехи на новата вяра в Мала Азия, заповядал да доведат апостола при него в Рим. Като го видял при себе си, той започнал да го мъчи жестоко: дал му да изпие чаша с отрова, хвърлил го в котел с кипящо масло. Йоан останал здрав и невредим. Изпълнили се над него думите на Господа: ако вярващите в Него изпият нещо смъртоносно, то няма да им повреди.

Онези, които присъствали при изтезанието, започнали да викат:

- Велик е християнският Бог!

Императорът не се решил повече да мъчи апостола. Изпратил го на заточение на остров Патмос, разположен близо до бреговете на Мала Азия.

Окован във вериги, апостолът пътувал с кораб за острова. При пътуването извършил много чудеса, които привлекли към истинска вяра всички пътници. С молитва той спасил един удавник. С молитва укротил морска буря. Изцерил с дума един болен. Веднъж, когато всички се мъчели от жажда, превърнал солената морска вода в сладка.

След тия чудеса всички пътници пожелали да приемат от него свето кръщение. Войниците, които го придружавали, искали да го освободят и да го свалят на малоазийския бряг. Но Йоан не им позволил да нарушат повелята на императора. Така бил доведен той без вериги на остров Патмос.

Престоят му на тоя остров послужил за спасение в Господа на тамошните жители.

В продължение на няколко години апостолът им проповядвал Евангелието, изцерявал болни, изобщо вършел много чудеса. Давал на всички пример на кротост, незлобие и любов към Бога и ближния. Обръщал човеците към Христа както с благия се пример, така и боговдъхновеното си слово.

До пристигането му на осторва всички жители били езичници. Вярвали в магии и бесовски сили. Лукави хора използвали общото суеверие, представяли се магесници. Тъй придобивали власт над народа и го изкориствали. Йоан разобличил лъжите им. Проповядвал истинския Бог и тъй отклонявал мнозина от идолопоклонството.

Апостолът бил радостен и спокоен в далечното изгнание. Нищо не могло да го отлъчи от Господнята любов.Господ Иисус Христос възрадвал още повече своя любом ученик. Показал му в чудно откровение Своята слава. Един неделен ден му било дадено да съзерцава в небесно видение бъдещата съдба на Църквата и на целия свят. Показано му било величието на царството Божие.

По заповед на Господа той описал това, което видял и чул. Тази свещена книга е известна под името Апокалипсис или Откровение. С нея завършива светата Библия.

Когато умрял император Домициан и престола заел Нерва, гонението против християните утихнало. Това дало възможност св. Йоан да се върне в Ефес. Християните го посрещнали вън от града с най-голяма радост. При срещата го приветствали с думите:

- Благославен е този, който иде в име Господне!

До края на живота си апостолът останал в Мала Азия и продължил с ученика си Прохор започнатото спасително дело. Той проповядвал из всички области на Мала Азия, обхождал градове и села и насочил голямо множество хора към истинския път с думи, чудеса и личен пример. Мнозина от неговите ученици се прославили със светия си живот.

Дори на старост апостолът не преставал да се труди, вдъхновяван от ревност по Божията слава и от любов към човеците.

В един от градовете на Мала Азия видял едно момче, което имало благородни заложби. Прибрал го при себе си, поучавал го и го кръстил. Станало нужда да отпътува някъде надалече. Поверил го на местния епископ. Но епископът не оправдал напълно доверието на апостола. Той поучавал момъка, но не обръщал внимание на поведението му. Още не закрепнал във вярата и Божия закон, момъкът се увлякъл от лоши примери и се предал на пороци. Сближил се с развратни млади хора, образувал с тях разбойническа шайка, намерил потайно място в гората и започнал с тях да напада и ограбва пътници по друмищата.

Апостолът минал отново през тоя град и запитал за момъка. Разказали му всичко за него. Той се натъжил твърде много. Повикал епископа и го укорил за неговата небрежност.

- Върни ми – казал той – съкровището, което ти поверих да пазиш! Върни ми момъка, когото трябваше да научиш на Господния закон.

Апостолът потеглил към оная гора и стигнал до разбойниците, които го хванали идовели при главатаря си. Оказало се, че главатар е самият момък, когото Йоан търсел.

Като видял апостолът, момъкът се засрамил и побягнал от него. Йоан тръгнал подире му и викал:

- Върни се, сине, при баща си! Не се отчайвай в Божието милосърдие! Аз ще взема на себе си твоите грехове – само ме послушай и се разкай! Бог ме прати да те намеря!

Победен от думите на апостола, момъкът спрял, върнал се при него, спуснал се в нозете му и дълго тъй мълчал. Не смеел да дигне очи да го погледне. Така се срамувал от делата си ...

Апостолът го дигнал, целунал го и го взел със себе си. Радвал се, както се радва добрият пастир, когато намери заблудилата се овца.

Заловил се да го учи, отново го призовавал към покаяние. Сочел му безкрайното милосърдие на Бога, Който е готов да приеме всякога каещия се грешник. Момъкът се върнал към доброто благодарение на голямата обич, с която апостолът се грижел за него.

По него време се появили разни ереси в Църквата. Еретиците тълкували лъжливо светата истина на словото Божие. Някои лъжеучители отишли до там, че дръзвали да отхвърлят истината за божественото достойнство на Спасителя.

Християните молели настойчиво апостола да им предаде писмено учението, което чул от Божествения Учител. С него те възнамерявали да се борят срещу еретиците.

Като наложил пост на вярващите в Ефес, Йоан взел със себе си своя ученик Прохор, изкачил се на висока планина и там прекарал три дни в пост и молитва. На третия ден апостолът заповядал на Прохор да пише всичко, което той ще му диктува. И тъй по внушение на Пресветия Дух ап. Йоан започнал своето Евнгелие с думите: “В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото”.

Постепенно Прохор записал всичките думи на това Евангелие, което се отличава от първите три с висотата на учението за Бог Слово. Затова и светият евангелист е наречен “богослов”.

Това Евангелие е написано около 102 г., когато апостолът е бил вече в дълбока старост.

Когато силите му вече тъй отслабнали, че не можел да говори продължително, той повтарял на учениците си само думите:

- Деца, обичайте се едни други!

Те го питали:

- Учителю, защо ни повтаряш така често това?

Той отговорил:

- Това е заповед на Господа. Тя едничка ще ви замени всички други!

Като почуствал приближаването на смъртта, Йоан взел със себе си няколко ученици, в това число и любимия си ученик Прохор, и излязъл с тях извън града. Спрял се на подходящо място и им заповядал да изкопаят гроб. Дал им последни наставления, благословил ги, легнал в гроба и предал душата си на Бога.

Всяка година на 8 май из гроба му излизал тънък прах, който изцерявал от болести пристъпващите с вяра към него. Поради това паметта на св. апостол и евангелист Йоан Богослов се празнува и на 8 май.

С дълбока почит към светата му памет Църквата му пее:

“Величието ти, девствениче, кой ще изрече?
Защото източваш чудесата и изливаш изцеления,
и се молиш за душите ни като богослов и приятел Христов”.

Освен Евенгелието и Откровението, св. Йоан е написал още три послания. В тях се чувства същия дух на кротост и пламенна любов към Бога и ближните, с които бил проникнат целия живот на светия апостол. Напомня се постоянно за милосърдието на Бога, Който прощава греховете на хората поради Своята благост и поради пролятата за цялото човечество кръв на Господа иисуса Христа.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Свети апостол и евангелист Йоан Богослов бил син на Зеведей и Саломия, дъщеря на Йосиф Обручник. Той бил призован да проповядва Евангелието от рибарските мрежи. Когато нашият Господ Иисус Христос, вървейки покрай Галилейско море, си избирал апостоли между рибарите и вече бил призовал двама братя, Петър и Андрей, тогава Той видял и други двама братя - Иаков Зеведеев и Йоан, които кърпели мрежите си в лодка с баща си Зеведей и ги призовал. Като оставили веднага лодката и баща си, те тръгнали след Иисуса Христа.

При самото си призоваване свети Йоан бил наречен от Господа "Син на гърма", защото богословието му трябвало като гръм да се чуе по целия свят и да изпълни цялата земя. И той вървял след благия си Учител, поучавайки се от излизащата от устата Му премъдрост; и бил много обичан от своя Господ Христос заради съвършеното си незблобие и девствената си чистота.

Но и той проявил към обичащия го Учител любов, по-голяма от любовта на останалите апостоли: понеже през време на доброволните страдания на Христа всички те, оставяйки своя Пастир, побягнали, а едничък той неотлъчно гледал всички мъчения Христови, състрадавайки Му сърдечно, плачейки и ридаейки заедно с Пречистата Дева Мария, Майката на Господа и не напуснал заедно с нея пострадалия за нас Син Божий до самия кръст и смъртта на Спасителя. За това при кръста той бил даден от Господа за син на Пречистата Дева Мария: висейки на кръста, Господ, "като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти! После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си" (Иоан 19:26-27). И той се отнасял към нея с всяко уважение, като към своя майка и й служел до честното и славното й успение.

А в деня на нейното успение, когато носели честното и свято тяло на Божията Майка за погребение, свети Йоан вървял пред одъра й с блестящ като светлина царски скиптър, който свети архангел Гавриил донесъл на Пречистата Дева, възвестявайки й пренасянето й от земята на небето.

След Успението на Пресвета Богородица свети Йоан се отправил заедно с ученика си Прохор в Мала Азия, където му се паднал жребий да проповядва Словото Божие. На четиринадесетия ден от пътуването той стигнал до едно крайбрежно село. Като влезли в селото, те помолили за хляб и вода и като се подкрепили, се отправили към Ефес.

Веднъж в Ефес имало празник на Артемида и целият народ празнувал в бели дрехи, тържествувайки и ликувайки пред Артемидиния храм; а срещу храма стоял идол на тази богиня. И ето, свети Йоан, като се възкачил на високо място, застанал близо до идола и гръмогласно изобличил слепотата на езичниците, че не знаят кому се покланят и че вместо Бога почитат бяс. А народът се изпълнил с ярост от това и хвърлял камъни срещу апостола, но нито един камък не го улучил; напротив, камъните убивали тези, които ги хвърляли. Свети Йоан, като издигнал ръце към небето, започнал да се моли - и веднага на земята настанала жега и голям зной и паднали до двеста души от множеството, и умрели, а другите едва дошли на себе си от страх и умолявали свети Йоан за милост, понеже били обхванати от ужас и трепет. А когато апостолът се помолил на Бога, всички мъртви възкръснали и паднали пред Йоан, и, като повярвали в Христа, се кръстили. Пак там, на едно място, наричано Тихи, свети Йоан изцерил един парализиран, който лежал от 12 години. Изцереният прославил Бога.

След като светият апостол извършил и много други знамения и мълвата за чудесата му се разпространила навсякъде.

В това време Римският император Домициан повдигнал голямо гонение срещу християните и свети Йоан бил наклеветен пред него. Като задържал светеца, областният управител на Мала Азия го изпратил вързан в Рим при кесаря, където заради изповядването на Христа светият апостол най-напред изтърпял удари, а после бил принуден да изпие чаша, пълна със смъртоносна отрова. Когато по словото Христово: "и ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди" той не получил никаква вреда от нея, тогава бил хвърлен в котел с кипящо масло, но и оттам излязъл невредим. И народът викнал: "Велик е християнският Бог!". А кесарят, като не дръзвал повече да измъчва светия, го счел за безсмъртен и го осъдил на заточение на остров Патмос.

Като пристигнали на остров Патмос, те предали послание на управителя. А Мирон, тъстът на управителя, приютил свети Йоан и Прохор в дома си. Мирон имал по-голям син на име Аполонид, който имал в себе си пророкуващ бяс, предсказващ бъдещето; и всички считали Аполонид за пророк. В мига, в който апостолът влязъл в Мироновия дом, Аполонид изчезнал безследно; той избягал в друг град, боейки се да не би пророкуващият бяс да бъде изгонен от него. Когато в Мироновия дом се вдигнали вопли за Аполонид, от него дошло известие, че светият апостол го е прогонил от дома с магьосничеството си и че не може да се върне дотогава, докато той не бъде погубен.

Като прочел писмото, Мирон отишъл при своя зет - управителя, за да го извести за случилото се; а управителят, като хванал апостола, искал да го хвърли на зверовете. Но светият помолил управителя да потърпи малко и да му позволи да изпрати своя ученик при Аполонид, обещавайки да го върне у дома му. Управителят не възпрепятствал изпращането на ученика, но самия апостол оковал с две вериги и го пратил в затвора. И свети Прохор отишъл при Аполонид с Иоановото послание, в което било написано следното:

"Аз, Йоан, апостол на Иисуса Христа, Сина Божий, до пророкуващия дух, живеещ в Аполонид, заповядвам в името на Отца и Сина, и Светия Дух: излез от Божието създание и никога не влизай в него, но остани сам в безводни места извън този остров, далеч от хората."

Когато свети Прохор отишъл при Аполонид с това послание, бесът веднага излязъл от него. Аполонид възвърнал разума си и все едно, като че станал от сън, тръгнал с Прохор обратно към своя град. Но не влязъл веднага в дома си, а първо отишъл в затвора при Йоан и припадайки в нозете му, въздал му благодарност за това, че го е освободил от нечистия дух. Като узнали за завръщането на Аполонид, родителите, братята и сестрите му се събрали заедно и се радвали, а апостолът бил освободен от оковите.

После Мирон с жена си и с децата си се кръстили и настанала голяма радост в Мироновия дом. А после и жената на управителя, Хризипида, дъщеря на Мирон, приела свето кръщение със сина си и с всички свои роби; след нея се кръстил и мъжът й, Лаврентий, управител на този остров, като при това се отказал от властта си, за да може по-свободно да служи на Бога. И свети Йоан останал заедно с Прохор три години в Мироновия дом, проповядвайки Словото Божие. Тук със силата на Иисуса Христа той извършил много знамения и чудеса: изцерявал болни и прогонвал бесове, с една своя дума разрушил Аполоновия храм с всичките му идоли и кръстил мнозина, след като ги обърнал към вярата в Христа.

След време бил убит император Домициан. След него Римския престол заел Нерва, който бил добър човек; той освободил всички, изпратени на заточение. Освободен заедно с другите, свети Йоан намислил да се върне в Ефес, понеже вече бил обърнал към Христа едва ли не всички жители на Патмос. А християните, като узнали за това негово намерение, го умолявали да не ги напуска. Тъй като апостолът не искал да остава с тях, но желаел да се върне в Ефес, те го помолили да им остави за спомен поне Евангелието, което той написал там. Защото, като заповядал веднъж на всички пост, той взел със себе си своя ученик Прохор и като се отдалечил от града, се изкачил на висока планина, където прекарал три дни в молитва. А след третия ден загърмял силен гръм, блеснала мълния и планината се разклатила; Прохор от страх паднал на земята. Като се обърнал към него, свети Йоан го повдигнал, сложил го до дясната си ръка и рекъл:

- Запиши това, което ще чуеш от устата ми.

И като издигнал очите си към небето, отново се помолил, а след молитвата започнал да говори: "В начало беше Словото" - и нататък.

А ученикът внимателно записал всичко, което чул от устата му; така и било написано светото Евангелие, което апостолът, след като слезли от планината, наредил на Прохор отново да препише. И той се съгласил да остави преписа в Патмос за християните, съгласно тяхната молба, а първоначално написаното Евангелие задържал при себе си. На същия остров свети Йоан написал и книгата "Откровение".

А когато достигнал Ефес, християните го посрещнали с неизказана радост. И той бил приет с чест. Пребивавайки тук, той не преставал да се труди, като винаги учел народа и го наставлявал на пътя на спасението.

Когато апостолът навършил повече от сто години, той излязъл от дома на Домн заедно със седем свои ученици и като стигнали до едно място, им наредил да седнат там. Вече наближавало утрото, той се отдалечил на разстояние един хвърлей камък и започнал да се моли. После, когато учениците му, съгласно неговата воля, му изкопали кръстообразен гроб, той заповядал на свети Прохор да отиде в Йерусалим и да остане там до кончината си. Като дал последни наставления на учениците си и като ги целунал, апостолът рекъл:

- Вземете земя, моята майка, и ме покрийте с нея.

И учениците му го целунали и го покрили до коленете, а когато той отново ги целунал, тогава го покрили до шията, положили покривало върху лицето му и като го целунали още веднъж, с голям плач го покрили напълно. Като чули за това, някои братя дошли от града и разкопали гроба, но не намерили нищо там и твърде много плакали; след това, като се помолили, те се върнали в града. И всяка година, в осмия ден на месец май, на гроба му се появявало благовонно миро и по молитвите на светия апостол подавало изцеление на боледуващите в чест на Бога, прославян в Троица във вечни векове. Амин.