Психологът писател Иван Владимиров-Нав бе неординарна личност, чиято съдба премина през различни житейски изпитания. Въпреки многото драми в личния му живот, свързани с насилие и на пръв поглед нелечими болести, той вярваше, че човек трябва да бъде добър, да отговаря на злото с добро и да се постарае да намери някакъв вътрешен мир и баланс със себе си и да се радва на живота, да черпи с пълни шепи всичко от радостите на света и да бъде добър с хората. Уви, животът на 45-годишния мъж, който вярваше, че Господ живее във всеки един от нас и че не бива да се страхуваме от смъртта, бе прекъснат по нелеп начин.

Иван Владимиров бе убит с куршум в главата от своя съсед бившия полицай Румен Тонев, с когото бил в лоши отношения. Самият Нав никога не е провокирал агресия, но съседът му често си търсел поводи да се кара с всички. Психологът подавал няколко пъти жалби в полицията, но ефект нямало.

Иван Владимиров е роден през 1977 г. и има тежко детство, в което често е обект на подигравки от страна на съученици. Завършва Международни икономически отношения в УНСС, като по време на следването си два пъти участва в студентски бригади до САЩ. Нав има докторска степен по Психология на развитието от Университета в Лас Вегас. Живее известно време в града на казината. 

Иван среща жената на живота си, която е израснала в САЩ, но е с български корени и двамата развиват бизнес с медицинско-козметически уреди, който е толкова успешен, че им позволява да пътуват по 10 пъти годишно до Хаваите. Двамата обаче се разделят, защото Иван усеща, че материалното не го прави щастлив и решава да си дойде в България, където да работи по специалността си.

И така след 13 години в Америка, където преподава, движи бизнеси, пътува по света и пише, се завръща у нас, за да развива образователни програми и културни инициативи. През последните години имаше частна практика като коуч-психолог, в която учеше хората как да намаляват стреса и да живеят балансирано. Занимаваше се с философия, психология, източни учения и различни изкуства, като в свободното си време танцува в нощните клубове, спортува, татуира с поглед вдъхновяващи хора. Любимото му занимание е да изучава себе си и света.

„В Щатите, където живях последните 13 години, постигнах всички материални успехи - дори кариерни, бях университетски преподавател, имах успешен бизнес, но се оказва, че тези неща не са достатъчни. Много изследвания показват, че в основата на човешкото щастие са близките приятелства, искрените сърдечни отношения", сподели той в свое интервю пред БНР.

Иван Владимиров е автор на книгата „Вегаски истории за мистици и простаци“, която разказва за десетте му години в Лас Вегас - през призмата на бохема, психолога и мистика. Написал е и стихосбирката „Две цигари“, а също сборник с разкази „Смешна метафизика за забавно развиващи се“. Последната му книга бе "Четенето като множествен оргазъм".

Психологът често коментираше различни теми в блога си. Така например под формата на интервю той разкри своите житейски изпитания и уроците, до които е достигнал, отговаряйки на въпросник, измислен от Кристина Митева, а текстът бе озаглавен "Отговорите на важните въпроси".

"Много обичам и да преподавам. Още преди шестнайсет години почнах да доброволствам в сиропиталища и училища, а по-късно станах университетски преподавател. Сега замислям поредица от лекции и семинари за хора 16+ на теми като ментално израстване, емоционална хигиена, критично мислене и много други", разкри през 2021 г. психологът писател.

"Едни от най-щастливите ми моменти са онези мигове на тишина и единение, когато общувам истински със себе си и чувам вътрешния си глас", споделяше той.

"Най-благословен се чувствам, когато хората избират да видят красотата в мен, а не моментните слабости и грешки", казваше Иван Владимиров.

"Сутрин си отделям около час за йога, дихателни упражнения, медитация и положителна емоция. Изключително важно е да започваме деня си спокойно и с радост. После задължително чета час-два, а след това консултирам клиенти, подготвям предавания, семинари, участия в презентации. Вечер пиша, виждам се с любими хора или ходя по концерти и пиеси. Също така гледам да общувам активно с хората. За мен свързването е основен източник на радост и вдъхновение. Срещам се непрекъснато с читатели и зрители, гледам да съм полезен с каквото мога", коментираше още Нав.

"Имах толкова тежки битки през годините – с рак и хепатит Ц, с частично ослепяване, с домашно насилие, с безброй предателства и житейски обрати, че вече съм абсолютно перде. Знам кой съм и какво искам, и си го случвам с неизбежността на гравитацията", бе болезнено откровен Иван Владимиров.

Той вярваше, че във всеки човек живее Господ. "Не в религиозния смисъл, а като потенциал за божественост. Това наричам способността да излезем извън тесничките параметри на собствената ни личност и да живеем трасперсонално като част от нещо всеобхватно, побиращо всички ни", обясняваше психологът.

Нав вярваше и в собствените си избори. "Аз самият избирам да отвръщам с добро на всичко лошо, да интерпретирам всеки проблем като възможност, да давам без очакване да получавам. Това, разбира се, важи за всеки човек. Всеки го може и го носи като потенциал", бе неговото верую.

Той се надяваше да срещне и други джедаи, с които заедно да трансформира реалността в един по-добър свят. "Мечтая за споделеност с хора, които могат истински да обичат. Светът е великолепна площадка за случване. Мечтая си за другарчета конструктори", сподели Нав.

По думите му щастието е вид мелодия. "Усещам силно един животворен ритъм в нещата и когато се напасна към него, светът е съвършен. Това е мелодията, която ражда прекрасните фрактални форми на снежинките, водата и кристалите. Смея се много. Обичам хората с чувство за хумор. Homo Ludens нагласата, че всичко може да бъде игра и празнуване. Усмихва ме, когато хората си помагат", обясняваше житейската си философия Иван Владимиров.

Психологът споделяше, че прошката е важна в живота му. "Бях жертва на детско насилие, а после на такова и в брака ми. И в двата случая лесно простих и нищо не ми тежи. Единственият път, когато не можех да простя на близък приятел за нещо, се разболях от рак. Простих и се излекувах чудотворно без препоръчваната химиотерапия", разказа чистосърдечно той.

За него животът бе приключение, себепознание, свързване. Обожаваше да ходи в Пуерто Рико и бе ходил там 11 пъти. "Не само защото е красиво и лазурно по карибски, а защото има една неземна мекота и доброта в хората, която е направо лечебна", описа той щастието си в Пуерто Рико.

"За мен е смешно да се страхуваме от смъртта. Учените намират все повече доказателства, че живеем във виртуална реалност. Няма значение дали съм напълно измислен или някой ден ще умра. Тук и сега аз съм богът, който създава своя живот", сподели психологът.

И накрая даде един запомнящ се съвет към хората: "Но съветът ми към всички падуани е да не забравят даоистката мъдрост, че човек никога не знае дали едно нещо се случва за добро или лошо. Това, което ни изглежда като края на света, което ни ужасява и стряска, често е разпадът на гъсеницата на каша в пашкула (за да се превърне в пеперуда) или разчупването на яйцето, за да излезе пилето."