В нашите двустранни отношения със САЩ няма конфликти в областта на енергетиката, заяви за БГНЕС министърът на енергетиката на Руската Федерация г-н Сергей Шматко.
Министърът на енергетиката Сергей Шматко се срещна в Москва с български журналисти, които пишат по енергийни проблеми. Срещата беше част от прес-тур, организиран от РИА "Новости".
БГНЕС: Г-н министър Русия отказа да се присъедини към Енергийната харта. Указът беше подписан в началото на август от руския министър-председател Владимир Путин. Защо Москва отказа да приеме Енергийната харта? Защо проектът за международен документ, имащ за цел частично или напълно да замени Енергийната харта, който руският президент Дмитрий Медведев представи по време на визитата си във Финландия /април 2009 г./, не беше подкрепен от ЕС?
Сергей Шматко: Нека се вгледаме внимателно. Русия подписа този документ, но не го ратифицира. Русия в течение на много години се намираше в състояние на активен диалог с Европа, включително по въпросите на енергийната сигурност. Трябва да заявя, че в тази област водим достатъчно широк диалог по различни въпроси – енергийна сигурност, енергийна ефективност, системата за ранно предупреждаване, обсъждаме транзита. И честно казано доскоро там нямаше никакви съществени проблеми. Нещо повече ние се чувствахме по-ощетени от приеманите в Европа решения по т.нар. "Трети пакет", когато се въведоха ограничения за инвестиции в енергийния сектор на територията на Европа от други страни. Ние изхождахме, че Енергийната карта, като много важен документ, приет навремето, е избор на голям брой страни, което уважаваме. Но ако внимателно се вгледате в този списък от страни там има повече потребители. Защитата на интересите на потребителите в Енергийната харта по-ясно се вижда, отколкото защитата на правата на страните-доставчици. Видяхме, че механизмът на хартата не се задейства на практика по време на януарската криза тази година и по същество Украйна, която е подписала и ратифицирала Енергийната харта и беше задължена да изпълни всички ангажименти по международния договор, които засягат безусловното и безпрепятствено осигуряване на транзита, не изпълни своите задължения. Тогава не се намери нито една страна в Европа, която според механизмите на Енергийната харта, да заведе дело срещу Украйна. Отново говореха вие сте страна по договора с вас ще изясняваме отношенията си. Този механизъм не заработи. Ние достигнахме до извода, съдейки по всичко, че механизмът на Енергийната харта е несъвършен. Ако внимателно се вгледате в положенията на този концептуален подход, който предложи нашият президент по създаването на обновена правна база за международно енергийно сътрудничество, там има много неща от Енергийната харта, тя е по-разширена. В тази връзка ние предложихме на базата на този концептуален подход да организираме нашия диалог с останалите страни по създаването на тази международна правна база. В днешния си вид Енергийната харта е малко остаряла. Разчитаме на конструктивен диалог със страните за обсъждане на нашия подход. И ние се договорихме затова с Европейския съюз. Когато Барозу беше тук за срещата в Хабаровск заяви: да, ние уважаваме вашия избор. Те ни предлагат само механизъм за реновация – обсъждане на промени в Енергийната харта, но на базата на самата Енергийна харта. А ние заявяваме, че това трябва да бъде направено отделно. Ние имаме добър форум Енергодиалог – диалог Русия-Европа. Ние предлагаме на базата на този диалог да обсъдим тези въпроси. Ние не сме юридически нихилисти по тези въпроси.

БГНЕС: Г-н министър, днес стана модерно да се говори за презареждане в руско-американските отношения. Сега този процес обхваща само сферите на сигурността и подписването на нов Договор за стратегическите нападателни оръжия. Смятате ли Вие, че презареждането може да се разпространи и на енергийната сфера, тъй като през последните години именно тази област беше извор на напрежение в двустранните отношения? Какви отстъпки е готова да направи Русия, за да удовлетвори претенциите на САЩ, особено имайки предвид, че енергетиката за РФ не е само въпрос на геополитика, но преди всичко основа на руската икономика?
Сергей Шматко: Сериозен въпрос. Ще се постарая да Ви отговоря по следния начин. Първо, ние се договорихме за формата на общуване с министъра на енергетиката на САЩ г-н Чу. Вече имах срещи с него и ще се срещнем отново през есента. Ние определихме основните сфери на нашето сътрудничество в енергетиката. Даже в момента нямам предвид ядрената енергетика, която е отделно направление. Става дума за енергийна ефективност, сътрудничество в областта на т.нар. чисти въглища. Ние искаме да развиваме у нас въглищната генерация. В САЩ около 50% от енергийния баланс идва от ТЕЦ-ове, използващи въглища. Те имат сериозни проблеми с преминаването към технология за улавянето на вредните емисии /отделяни от тези централи – бел.ред./. Договорихме се за създаване на работни групи между министерствата и да подпишем план за действие. Планираме до края на годината да приключим с това. Нещо повече по време на срещите на върха, когато г-н Обама беше в Москва, имахме договореност за създаването на няколко руско-американски работни групи в различни направления, включително в енергийната. И нас с него ни направиха съпредседатели, т.е. ние вече работим. Честно казано аз не смятам, че става дума за презареждане. Сега ще ви обясня защо. Не съм съгласен с Вас, когато говорите за някакви претенции на САЩ, които съществуват в тази сфера. В нашите двустранни отношения със САЩ въобще няма конфликти в енергетиката. Ние не им изнасяме газ. По този повод те се чувстват сигурни. Нашите руски компании работят на петролния пазар в САЩ. "Лукойл" е един от най-големите инвеститори на пазара на бензиностанции и т.н. В тази област американски компании работят у нас в страната. Взаимни претенции между нашите страни в енергийната област няма. Ние имахме различия по въпроси, като например, какви са перспективите за развитие на Каспийския басейн, а в двустранните отношения нямаме никакви проблеми. В тази връзка аз не искам да говоря за презареждане. Ние с г-н Чу се договорихме да говорим за по-нататъшно развитие. Днес американските компании, по покана на премиера Владимир Путин, с голямо удоволствие пристигнаха на Ямал. Там беше предложено на най-големите световни нефтогазови компании да участват в усвояването на това гигантско находище. Според нашите изчисления, потвърдените запаси на Ямал са около 10-12 трилиона куб.м. газ, а като цяло – 50 трилиона куб.м. Затова мисля, че сътрудничеството в традиционната енергийна сфера, в нефтогазовата област между Русия и САЩ ще се разшири в енергетиката, инвестициите, иновациите. Към днешна дата ние водим напълно конструктивен диалог.

/БГНЕС/