В памет на светите апостоли Евод и Онисифор

Свети Евод, един от седемдесетте апостоли, бил първият, след свети апостол Петър, епископ на Антиохия Велика (Антиохия Сирийска, бел.ред.). Той бил също така и велик проповедник на словото Божие. За него споменава свети Игнатий Богоносец в посланието си до антиохийците, в което пише:

"Споменавайте блажения ваш отец Евод, който ви беше поставен от апостолите за пръв пастир; бъдете истински негови синове, а не прелюбодейци, за да не се срамува отецът от вас."

Свети Евод написал за Пресветата Дева, че тя родила Спасителя на света, когато била на петнадесет години от рождението си.

"На три години - пише той - тя била въведена в Господния храм, където и пребивавала единадесет години; а когато тя станала на дванадесет години, била предадена от свещениците на Йосиф, за я да пази. У него тя прекарала четири месеца, преди да получи от ангела радостното благовестие и в края на петнадесетата си година родила Светлината на света - Христа."

Освен това, свети Евод оставил и много други полезни съчинения, но всички те се загубили в многобедствените времена, когато Църквата Божия била подхвърляна на гонения и поради това не са дошли до наши дни. Сега е известна само една негова книга, под названието "Светило", за която, впрочем, съществува указание само у древния историк Никифор.

За самия свети Евод има известие в римските мартирологии, където се казва, че той е пролял кръвта си за Христа и е приел мъченическа смърт.

Някои твърдят, че светият е пострадал в Антиохия по времето на Веспасиан *. По това време, разказват те, в един град било предизвикано от някакъв иудеин на име Антиох голямо вълнение. Като изменил на своята вяра, той започнал да принася жертви на идолите, а много други иудеи били убити, защото отказали да се поклонят на идолите. Тогава твърде много иудеи приели християнската вяра и имали за свой епископ блажения Евод, който, като техен началник и пастир, бил умъртвен скоро след това.*

* Веспасиан - римски император, управлявал от 70 до 79 г., бел.ред.
** Блажената кончина на свети Евод се отнася към 66 г., по времето на гонението при римския император Нерон, бел.ред.

Свети Онисифор също принадлежал към лика на седемдесетте апостоли. За него говори апостол Павел в посланието си до Тимотей:

"Господ да даде милост на дома на Онисифора, защото много пъти ме успокои и се не посрами от веригите ми, но, като дойде в Рим, с голямо старание ме потърси и намери. Нека Господ му даде да намери милост у Него в оня ден; а колко ми услужи той в Ефес, ти по-добре знаеш" (2Тим. 1:16).

Свети Онисифор бил епископ в Колофон * и в Киринея ** и пострадал за вярата, като приел мъченическа смърт. За неговото мъченичество свидетелстват мъченическите актове, в които се съобщава, че след много мъчения свети Онисифор бил разкъсан от диви коне и така, заедно с Евод, той се преселил в небесните селения, в сонма на Божиите изповедници.