На 16 юни Столична община (СО) обяви обществена консултация по свой проект за Наредба за създаване на зони с ниски емисии (ЗНЕ) на вредни вещества и намаляване на източниците на замърсяване на атмосферния въздух на територията на общината. Консултацията приключи на 18.07. На първо четене това би трябвало да радва всеки, който е заинтересован градът ни да е по-чисто и по-здравословно място за живот. ЗНЕ работят, когато са проектирани внимателно и с ясни цели, се вижда от опита на редица други държави. Според За Земята (в подаденото в консултацията становище) по-скоро отново остава само желанието на СО нещо да се случи както трябва, а се получи както обикновено, заявява в свое становище Екологично сдружение „За Земята“. Предложените зони са неамбициозни, недобре обосновани и изработени без широк обществен дебат. В този ѝ вид „За Земята“ не подкрепя въвеждането на ЗНЕ и призовава за отлагане на планираното ѝ за 21 юли приемане от столичния Общински съвет до есента, като общината използва времето до тогава за реално консултиране с гражданите и отстраняване на слабостите в настоящото предложение.
Ще ограничаваме горенето от печки… където няма печки
Зоната с ниски емисии по отношение на битовото горене ще обхване само 9 по-централни района на София от 2025 г., в които печките са престанали да бъдат масово явление отдавна, а най-замърсените и замърсяващи квартали остават незасегнати. На практика в първия етап ограничения ще бъдат наложени на много скромните 5,5% от общо 54 611 замърсяващи домакинства в града (СО използва данни на НСИ от 2011 г.). Според изказвания на общината можем да очакваме ефект от едва 72 тона на година намаление на емисиите на ФПЧ10 , спрямо общото количество от 2 262 т/г ФПЧ10 , които се изхвърлят в атмосферата от печките през зимата. Или, накратко казано, оптимистично ще ограничим замърсяването от горене в града с 3,18%.
Ивайло Хлебаров от „За Земята“ коментира: „Забраната за използване на твърди горива за отопление от 01.01.2025 година засяга само сгради по улици или на места с изградена и функционираща централна топлофикационна и/или газоразпределителна мрежа. Сякаш от СО са забравили, че съществува отопление с електричество, което впрочем може да бъде и по-изгодно от това на ТЕЦ или изкопаем газ. Де факто значителното намаляване на замърсяването се отлага от ГЕРБ за след 2030 – 6 години след заложения краен срок в Националната програма за качество на въздуха, 13 години след първото осъдително решение от Европейския съд и 9 години след като граждани осъдиха СО за бездействие по отношение на качеството на въздуха. Това е безхаберие!“
София – европейска столица на бричките 2030
Въвеждането на Зона с ниски емисии от транспорта в София е другата основна мярка, заложена в наредбата. Тя ще работи едва за период от 3 месеца от началото на месец декември до края на месец февруари. Решението видимо не взима под внимание замърсяването от автомобилите с азотен диоксид (NO2), за което изследване на „За Земята“ ясно показа, че може да се отчете в целия град целогодишно, а не само през трите зимни месеца.
Тя ще покрива две зони – малък и голям ринг – разположени в централната част на града. Тъй като зоните заемат относително малък дял от територията на София съществува опасност общият обем емисии да остане непроменен. Собствените проучвания на общината показват, че голямата част от шофьорите (70%) смятат да продължат да карат колите си, заобикаляйки зоната (тъй като е прекалено малка, тя няма да откаже хората от придвижване с автомобил). Вероятно движението и замърсяването на въздуха ще се изместят по границите на ринговете основно за сметка на живущите и работещите там – по подобие на случилото се с въвеждането на платените зони за паркиране. Трафикът извън предложените рингове не е изследван и няма как да се оцени дали това преразпределяне на емисиите би имало нетно позитивен или отрицателен ефект за града.
Още по-съмнително изглеждат правилата по отношение на обхванатите категории автомобили и етапите на въвеждане на ограничения за тях. Те са такива, че винаги ще са засегнати само най-старите превозни средства. Дори при въвеждането на най-„строгите“ мерки през 2028 г. в т.нар. голям ринг ще продължат да имат право да влизат дизелови коли произведени след 2007 г., а бензинови – след 1998 г. Важно е да се запитаме колко 30-годишни автомобили наистина ще са в движение и ще влизат редовно в централната част на града?! Дори в сравнително скромната площ на малкия ринг, който обхваща само т.нар. „идеален център“ на София, и след 2028 г. ще могат да се шофират дизелови автомобили на 18 години.
Драгомира Раева от „За Земята“ коментира: „С тези половинчати мерки Столична община рискува да обезсмисли въвеждането на Зона с ниски емисии от транспорта в града. Ако не постигне ефект, би настроила немалка част от обществото срещу една толкова полезна и доказано работеща в много европейски столици практика. Съвременното управление на транспортните нужди в големите (но не само) европейски градове се фокусира върху ограничаване на използването на личния автомобил с атрактивни стимули за избор на алтернативите под формата на градски транспорт, движение пеша, с велосипед и споделено пътуване. Не виждаме такъв подход и такава визия отразени в наредбата за ЗНЕ от транспорта.“
Прибързано решение с потенциално силно негативни резултати
Според „За Земята“ до голяма степен тези проблеми освен с нежеланието за ефективни мерки на кмета Фандъкова, до голяма степен се дължи и на пропуските в процеса на създаването на нормативната база за нея. Според сдружението този процес е изключително важен, защото предопределя както качеството на самите мерки, така и приемането на последващите ограничения от страна на обществото. Затова той трябваше да е достъпен и публичен – с обществен дебат, предхождащ наредбата. Така тя щеше да се явява естествената правна форма на консенсусното разбиране каква трябва да е зоната – времево и пространствено, при какви етапи на въвеждане и при какви условия. Такъв разговор и процес не се състоя, въпреки опитите на „За Земята“ още от 2021 година да убеди ръководството на Столична община за необходимостта от ясен, отворен и приобщаващ процес.
Ивайло Хлебаров от „За Земята“ коментира: „Освен истински обществен дебат, липсва и аналитичната база, която да защити дадена визия за ЗНЕ. В момента имаме проекто-наредба и откъслечни анализи. Затова не можем да кажем каква е целта на наредбата, какво ще се постигне с мерките в нея, това ли са най-добрите мерки спрямо финансовия ресурс, техническа възможност и минимална намеса в свободите на гражданите за реализиране на целите. Подход, който ни лишава от всякаква предвидимост и вещае вяла обществена подкрепа за наредбата. Възможно е тя дори да падне след обжалване в съда заради тези пороци.“
Със своето становище от „За Земята“ настояват гласуването на наредбата да бъде отложено за есента, като дотогава се вложат сериозни усилия да се отстранят ако не всички, то поне повечето пропуски.
