Успение на св. Ана, майка на пресвета Богородица

На 25 юли Православната църква почита успението на Света Анна, майката на Света Дева Мария. Това е вторият ден през годината, посветен на Света Анна. На 9 декември се празнува зачатие на Св. Анна, а девет месеца по-късно – на 8 септември честваме Рождество Богородично.

Божият промисъл подготвил постепенно появяването на св. Дева Мария. Праведните Иоаким и Анна, които светата Църква нарича „богоотци”, живеели в Назарет. Иоаким произхождал от Давидовия род, а света Анна – от рода на Аарон.

Били много щедри и милосърдни, но всекидневна скръб помрачавала живота на тези добри хора – нямали деца. На един от големите празници Иоаким отишъл в Иерусалим – искал да принесе жертва на Бога. В храма обаче първосвещеникът му рекъл, че не е достоен да принесе жертвата си и че заради греховете му Бог не го е дарил с деца.

Иоаким се нажалил така дълбоко, че вместо да се прибере при жена си, отишъл в пустинята и прекарал 40 дни в пост и молитва. Вестта за тревогата на Иоаким стигнала в Назарет до Анна.Тя затъгувала дори повече от мъжа си, защото считала себе си причина за бездетството им.

И започнала Анна да се моли с цялата си душа и още по-горещо Богу: „Господи! Ти си дарил на Сарра в старините й син. Чуй и мене. И аз ще Ти принеса роденото от мене в дар, за да бъде благословено в него Твоето милосърдие!”

Ангел Господен застaнал пред нея и й казал: „Ано, твоята молитва е чута. Твоите вопли преминаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа. Ти ще родиш благословена дъщеря, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречете Мария.”

Анна веднага дала обещание, че ако роди дете, ще го даде в служба на Бога.

Преди да сподели своята радост с мъжа си, тя отишла в Иерусалимския храм, за да благодари на Бога и там да повтори своето обещание.

Иоаким починал на 80-годишна възраст. След неговата смърт Света Анна се преселила от Назарет в Йерусалим, за да бъде близо до дъщеря си. Там тя се молела постоянно в храма до своята смърт.

Българите наричат празника Лятна света Анна. Той е разпространен в района на Западна България и Родопите, особено в Асеновградско. Там приемат, че Лятната св. Анна бележи края на лятото.

Светицата се почита най-вече от жените като покровителка и защитница на бременните невести и на раждаемостта. За да могат да износят плода и да раждат леко, на празника на Лятна св. Анна се спазват строго някои забрани – не се работи нищо, не се пере и мие, не се шие и плете.

Много е разпространено старото поверие, че ако „трудна жена работи на св. Анна, ще пометне”. На празника бременните жени и младите булки отиват на черква, молят се за здравето на децата и палят свещи пред иконата на светицата закрилница. Обкичват иконата с цветя и я даряват с ризи, чорапи, кърпи, пари.

След края на църковната служба майките раздават пресни пити в двора на черквата и из махалата, за да бъдат здрави рожбите им. Вярва се, че светицата пазела децата от „огън” – висока температура и треска.

В Източна България на Лятна св. Анна жени и деца тръгват да берат лековити билки по полето. После ги изсушават и запазват за лек през годината.

В Западна България срещу празника се извършват различни магически действия срещу магьосници, бродници и житомамници, които обират чуждото плодородие. Стопаните отиват да преспят на нивите си, за да попречат на злосторниците да откраднат житото им.

В югозападните български краища на Лятна св. Анна организират оброк – служба с курбан, в която взима участие целият род. Жертвоприношението се прави, за да омилостивят светицата и тя да предпази нивите от пожар и градушка. Пак там през лятото тачат св. Анна за предпазване от огън и пожар и я наричат „Опърлия”.

Имен ден имат Анна, Анка, Ани, Анани, Яна, Янула, Янина, Блага, Добри.